Общество

Христос воскресе!

Последните няколко години се чувствам неловко да поздравявам хората с “Христос воскресе!”

Христос воскресе!

Photo by Plamen Trifonov/NurPhoto via Getty Images)

Последните няколко години се чувствам неловко да поздравявам хората с “Христос воскресе!” от Великден до Възнесение. Откакто ми се случи на няколко пъти в отговор да получа неясно изсумтяване или майтапче в стил “Верно ли?”, го правя само с познати и приятели, за които съм сигурна, че споделят убеждението ми, че това наистина се е случило. (За протокола, имам познати мюсюлмани и от еврейско потекло, които никога не бих поздравила така – логично.)

Разбира се, никой не е длъжен да мисли като мен и да вярва в същото, в което вярвам аз. Уважавам принципните и последователни атеисти, дори и невъзпитаните; надявам се, че тези хора отстояват със същата последователност вижданията си и вкъщи – отказали са се от нелепото за тях боядисване на варени яйца, от козунаците, от коледната елха през зимата, от коледните подаръци, от семейните трапези и събирания с цел празнуването на нещо, в което не вярват.

Думата ми е за нас, останалите, които боядисваме яйца, редим се на Разпети петък “да се проврем под масата за здраве”, пърхаме в предпразнични вълнения сред готварски рецепти, украси, кой знае откъде доприпкали “великденски” зайци... След като сме приели православния християнски празник за част от ежедневието си, дали не забравяме какво празнуваме всъщност?

Съвременното българско общество преживя набързо опиянението от демократичните промени, които свалиха комунистическите забрани пред християнството. И много скоро се оказа, че ходенето на църква в нощта срещу Възкресение Христово и провирането край милиционерския кордон на “Св. Александър Невски” за мнозина е било по-скоро малко приключение, моден бунтарски акт срещу тоталитаризма, отколкото истинска духовна нужда. Защото чукането с боядисани яйца в двора на храма, докато вътре тече празничната литургия, на която не си си направил труда да надникнеш, не те прави много по-различен от онзи, който отговаря с “Верно ли” на “Христос воскресе”.

Хрумва ли ни в празничната суматоха, че празнуваме нещо непостижимо за човешкия ни разум – Възкресението на Един Някой, дошъл да изкупи завинаги всичките ни прегрешения? Знаем ли, че когато “се провираме за здраве” под Плащаницата, всъщност се покланяме на Гроба Господен? Нека поне за минутка сред водовъртежа от печени агнета, писани яйца, ангелчета, козунаци, зайци и честитки да помислим за Онзи, когото честваме на този ден.

И ако не вярваме, поне да си го признаем. Макар и да е неловко.

А ако вярваме – Христос воскресе!