Общество

Възходът на пепеляшките

Как момичета без кралско потекло променят британската монархия...

Възходът на пепеляшките

Снимка: Daniel Leal-Olivas - WPA Pool/Getty Images

Когато бях на четири, попитах майка ми дали и аз, подобно на Пепеляшка, мога да се омъжа за принц. „Може, но обикновено принцовете се женят за кралски особи“, отговори тя. Това беше около 1978 г. и такива бяха установените порядки. И макар отговорът на майка ми да сложи край на дворцовите ми въжделения, подобни възгледи не са успели да спрат цяла плеяда момичета, със знатен и незнатен произход, да реализират принцесините си амбиции, разчупвайки една по една догмите в най-консервативната монархия в Европа. Само две години след разговора с майка ми започва сагата, която ще промени английския кралски двор завинаги.

Уолис Симпсън и Едуард VIII

Вероятно си спомняте филма „Речта на краля“. А сещате ли се, че героят на Колин Фърт, принц Алберт, бъдещият крал Джордж VІ, всъщност никога не е очаквал да седне на престола, затова не е и предполагал, че говорният му дефект ще се окаже най-голямото предизвикателство в живота му. Но през 1936 г. неговият по-голям брат – Едуард VІІІ, абдикира, само 326 дни след коронацията си, заради намерението си да сключи брак с Уолис Симпсън, американка, която няма благородническа кръв. Но не липсата на титла, нито американският й произход е бариерата пред този брак.

Оказва се, че в Англия вече има прецеденти на кралски бракове с жени от „простолюдието“, или както е прието да се казва на английски – commoners. Това са херцогинята на Уиндзор, кралица Елизабет (съпругата на крал Едуард ІV, известна още като „Бялата кралица“ или с моминското си име Елизабет Удвил) и небезизвестната Ан Болейн, втората съпруга на Хенри VІІІ. Когато Британската монархия говори за commoners, това не означава автоматично, че тези хора нямат аристократична кръв, но кръвта сама по себе си не е достатъчна, за да направи един брак династично равнопоставен – за това е необходимо кралско потекло, или royal blood. Въпреки аристократичните си корени нито Елизабет Удвил, нито Ан Болейн отговарят на критерия за кралски произход, но все пак браковете им се считат за легитимни.

А проблемът на Едуард VІІІ възниква от това, че Уолис Симпсън е вече с два брака зад гърба си, единият от които е в процес на разтрогване към датата на събитията. Англиканската църква позволява повторна женитба, но само при вдовство, а през 1936 г. и двамата бивши съпрузи на госпожа Симпсън са още живи. Именно този факт я прави неприемлива за бъдеща кралица-съпруга, още по-малко пък за съпруга на главата на Англиканската църква. Поставен да избира между „любовта на живота си“ и трона, Едуард абдикира.

Има още...


Даяна Спенсър, принц Чарлз и Камила Паркър Боулс

По критериите за „кралска кръв“ и любимата принцеса на Англия, лейди Даяна, не е равнопоставена като ранг спрямо съпруга си, принц Чарлз. Въпреки благородническото си потекло тя си остава „Принцесата на народа“, както ласкаво са я наричали англичаните. Даяна полага огромни усилия, особено през първите 10 години на брака си, за да намери общ език с кралица Елизабет ІІ, но последната никога не я приема като достойна снаха. И макар разтрогнатият брак през 1996 г. да е в пълен разрез с кралските традиции, на Елизабет сякаш й пада камък от сърцето. Днес обаче потеклото на Даяна изглежда безупречно, а кралската фамилия, която за последните 20 години на няколко пъти е принуждавана да занижи разбиранията си за династичен брак, има да си мечтае за кралица-съпруга от ранга на принцесата на Уелс.

Но дори и в началото на 80-те години потеклото и девствеността на Даяна я правят уж далеч по-предпочитаната партия за Британската монархия в сравнение със съперницата й Камила Паркър Боулс, в която принцът е влюбен и с която има връзка още от 1972 г. Счита се обаче, че и в този случай не неблагородническият произход на Камила е попречил да получи тя първоначалното предложение от престолонаследника на Британската монархия. Това предложение не идва, защото е изпреварено от публичното обявяване (зад гърба на тогавашната още Камила Розмари Шанд и от собствения й баща) на годежа й с постоянно пребиваващия в чужбина офицер на британската армия Андрю Паркър Боулс и последвалата женитба.

Както знаем, след повече от 30 години все пак идва заветното предложение и Елизабет II дава съгласието си принц Чарлз и Камила да сключат брак през 2005 г. Необходимостта от кралско съгласие е постановено от Акта за кралските сватби от 1772 г., според който управляващият монарх трябва да одобри брачния избор на всички членове на кралската фамилия. Няма ограничения относно произхода на бъдещите съпруг или съпруга, нито като ранг, нито като националност, но има такова за тяхното вероизповедание – трябва задължително да изповядват протестантската вяра. Счита се, че актът е съставен импулсивно от Джордж ІІІ за назидание на роднините му, които започнали да се женят, без да се допитват до него. Конкретният повод е тайната женитба на малкия му внук принц Хенри, херцог на Къмбърланд, с лейди Ан Хортън, която – освен че е вдовица от брак с човек без титла, като цяло била жена със спорна репутация. Счита се обаче, че освен в случаите, когато първият министър изрично не го посъветва за това, монархът не отказва на поисканите съгласия.

Макар да е правнучка на барон и да се счита за пряк потомък на Уилям Завоевателя, Камила, за разлика от Даяна, въобще няма благородническа титла, но се сдобива с няколко по силата на брака си с престолонаследника. Това са „херцогиня на Корнуол“, но и „принцеса на Уелс“ (Камила избира да не ползва втората с цел да избегне брожения, защото англичаните завинаги свързват тази титла с покойната принцеса). В Шотландия Камила се води „Нейно кралско височество, херцогиня на Родсей“. Решено било, че по време на бъдещата коронация на принц Чарлз Камила ще приема титлата принцеса-съпруга вместо обичайното кралица-съпруга.

Слуховете и спекулациите, че за да получи правото да се ожени за Камила Паркър Боулс, принц Чарлз е трябвало да се откаже от претенциите си съм короната, са силно преувеличени. Именно Чарлз, а не (както повечето от нас смятат) неговият първороден син Уилям, се води първи престолонаследник. С раждането на третото дете на принц Уилям, принц Луи, принц Хари мина от пето на шесто място по линия на онаследяването на трона (като първото място се запазва за Чарлз).

Кралицата няма правомощия да лиши сина си от короната и според закона от 1701 г. следва да я предаде на прекия си наследник (който задължително трябва да е протестант) – и това е принц Чарлз. Последният, за разлика от прачичо си, крал Едуард VІІІ, не само че няма намерение да абдикира от бъдещата си кралска титла, а и смята да провъзгласи Камила за кралица-съпруга, а не както беше първоначално обявено, за принцеса-съпруга (въпреки че едва 14% от британците я припознават за бъдещата си кралица). Как е възможно? Както пише списание People, „краткият отговор е, че вече не сме 1936 г.“. Към началото на 21 век дори Англиканската църква разхлабва позициите си относно повторен брак при жив бивш съпруг.

И още...


Кейт Мидълтън и принц Уилям

Следващата кралска сватба, тази между принц Уилям и Кейт Мидълтън, окончателно отменя догмата, която разчита във вените на бъдещата кралица-съпруга да тече поне някаква синя кръв. На 16 ноември 2010 г. Telegraph излиза със заглавието: „Кейт Мидълтън ще бъде първата кралица в изчакване от средната класа“. Друго британско издание коментира по темата: „за един бъдещ крал да си вземе съпруга от толкова обикновен от монархична гледна точка произход, е равностойно на революция“. Но все пак херцогинята на Кеймбридж е англичанка и протестантка от „порядъчно семейство“ и без предишни бракове зад гърба си.

Меган Маркъл и принц Хари

Нищо обаче не би могло да подготви покойния вече крал Едуард VІІІ за това, което се случи в английското кралско семейство 82 години след абдикацията му. На 19 май 2018 г. по-малкият син на настоящия наследник на короната и шестият по линията на онаследяването й, принц Хари, сключи брак с Меган Маркъл.

Както пише изданието Town and Country, дори да се опитате да си представите кралски романс, който нарушава всяко едно табу – що се отнася до класа, раса, религия, полови роли, комерсиализация и дискретност, едва ли бихте имали дързостта да си представите годежа между принц Хари и Меган Маркъл, американска телевизионна актриса, разведена католичка и дете от смесен брак (майката на Меган е от афроамерикански произход, бел. ред.) на разведени родители, в допълнение е и заклета феминистка и политическа активистка, някогашен дизайнер на дрехи и лайфстайл блогър с ярко присъствие в социалните медии, подсилено с хаштагове и емоджита“.

Как става допустим този брак? През 2013 г. парламентът приема Акта за наследство на короната, според който съгласие от монарха трябва да търсят само първите шестима по линията на онаследяване, като отпада ограничението съпругът или съпругата да не са католици. Макар връзката на принц Хари и Меган Маркъл да започва едва през 2016 г., този закон сякаш е създаден като предчувствие за нея. С тяхната сватба може да се приеме, че дори най-консервативната европейска монархия напълно се либерализира в разбиранията си за кралските бракове.

А за останалите европейски монархии да не говорим. От всичките престолонаследници на деветте останали действащи монархии в Европа само принц Алоис на Лихтенщайн избира партньорка, която приблизително да му отговаря като социален ранг, и това е дукесата на Вителсбах, София, принцеса на Бавария. Така че, млади момичета, дерзайте, липсата на благородическо потекло вече не е бариера да се омъжиш за принц. А и британската монархия преди броени дни се сдоби с още един наследник...

 

След „Короната“: още 3 филма за принцеса Даяна, които да гледате