Като повечето хора в началото си мислех, че ще се разминем бързо и почти неусетно с COVID-19. Липсата на достатъчно информация, двусмислените послания и интерпретации на ситуацията от цял свят успяха да програмират в съзнанието ми една сравнително добра перспектива и усещане за незначителност на проблема.
Представях си, че това е поредният грип, който в крайна сметка – колкото и да е неприятен и летален в някои случаи – все пак е нещо, с което имаме опит и с което можем да се справим без излишна паника и рестрикции. Дори когато най-близкият ми човек започна да планира как да се изнесем от София (още преди да се обявят първите потвърдени случаи в България), това ми изглеждаше смешно и нелепо, но се съобразих с нуждата му да направи най-доброто за семейството си и да се опита да контролира ситуацията.
След повече от месец в условия на социална изолация, обявено извънредно положение и купища изчетени публикации – вече нямам никакви съмнения, че влизаме в нов етап от живота си.
Живот, подчинен на социалната дистанция, ограничените възможности за свободно движение, засилено ниво на хигиена и преосмисляне на приоритетите. И ако си мислите, че след 13 май положението ще се промени качествено, то помислете пак. Защото колкото и да ни се иска да продължим живота си, такъв какъвто го познаваме, нямаме никакъв шанс. Време е да приемем, че няма как да изградим „колективен имунитет“ бързо, т.е. при пълно отпускане на всички въведени мерки, без да преминем през ада на експоненциален растеж на кривата на заболеваемост и срив на здравната система.
За ваксина до края на годината е абсолютно нереалистично да се говори, независимо че според Световната здравна организация в момента са разработени 70 ваксини, от които 3 са в процес на клинично тестване, т.е. се изследва се въздействието им върху хора, а 67 са в процес на предклинични тестове в лаборатории. Процесът е изключително сложен, прецизен и продължителен, за да се надяваме на резултати в такива кратки срокове. Истината е, че в цял свят усилията са съсредоточени в тази посока, но за съжаление, не можем да разчитаме на резултат преди 12 или дори 18 месеца, и то в най-оптимистичните сценарии на специалистите.
Време е да приемем, че трябва да се научим да живеем с COVID-19, а не да разчитаме, че след 13 май ще се завърнем към обичайния си начин на живот.
Оттук-нататък животът ни няма да е същият и колкото по-бързо го разберем и приемем, толкова по-бързо ще успеем да се адаптираме към новите условия и ще дадем така желания от всички рестарт на икономиката. Защото, докато все още залагаме на илюзията, че краят предстои и той вече е на един месец разстояние от нас, рискуваме да изостанем зад тези, които отдавна са свикнали да преосмислят стратегията си и да се адаптират към живота и неговите предизвикателства.
Искате ли да отпаднете от системата, в която фукционирате? Искате ли да се събудите на 14 май и да разберете, че кошмарът не е свършил и вие не сте направили нищо, за да се адаптирате, докато хората около вас и конкурентите ви са успели да ви изпреварят и да продължат напред? Или искате да спрете да се оплаквате и да осъзнаете, че в моменти на криза оцеляват само тези, които са успели да преодолеят собствените си страхове, въпреки тъмнината в тунела и несигурността за резултата от всяка една крачка, направена в него.
Разберете, колкото по-бързо осъзнаем, че това е положението, толкова по-голям шанс имаме да се справим и да продължим напред.
