Общество

Вкусът на украинското вино, което се прави, докато войната тече

Когато Украйна загуби Крим, тя загуби повече от половината от своята винопроизводствена индустрия

Вкусът на украинското вино, което се прави, докато войната тече

Снимка: Instagram/Beykushwinery

Украинската устойчивост може да се открие в най-неочаквани проявления. Една от най-изненадващите сфери точно в този момент на война е винопроизводството в Украйна. Винопроизводители в южната част на страната не смятат да спират дейност и ще следват циклите на природата в това, в което са най-добри – да правят вино.

„Ако армията ни има нужда от нас, ще помогнем. Не знам какво повече можем да направим“, казва Евгени Шнайдерис от бутиковата винарна „Бейкуш". Създадена като малък замък от камък и красиво озеленяване, винарната изглежда по-скоро като имение в Италия, отколкото от района на влажните солени езера в Украйна. В далечината се вижда черен дим над Черно море, вероятно от района на Мариупол, но винопроизводителите гледат на ситуацията с мъдрост:

 

„Мога ли да променя нещо? Мисля, че не. Имам две възможности: да се притеснявам или да не се притеснявам“, разказва Шнайдерис пред Euronews.

Битки и бутилки

Главният винарски регион в Украйна е около Крим. Но през 2014 г. Русия анексира района, в който има планини, степи и части близо до морето, смятан заради мекия климат като най-добрия за винопроизводство. Винарни като „Голицин“ в Крим са прочути в цяла Източна Европа и Русия с леките си вина, наподобяващи шампанско.

„Когато Украйна загуби Крим, тя загуби повече от половината от своята винопроизводствена индустрия“, каза Шнейдерис с горчивина и споделя, че докато повечето световни нации отказват да приемат, че Крим е бил украински, сега руската държава прибира реколтите.

Това обаче е дало шанс на по-малките винарни да търсят развитие и да промотират продукцията си на западния пазар. Затова винопроизводителите не смятат да се отказват нито от насажденията си, нито от продукцията и ноу-хау-то си, нищо че е война.

Нещо повече- готвят се за участие на международно винарско изложение в ProWein през май 2022 г. с новата марка „Wines of Ukraine“. Ако успеят да участват, производителите вярват, че това ще даде силен тласък на украинското вино и по-широко признание в световен мащаб.

Тепърва започват да се развиват малките независими ферми в Украйна, където лозите се отглеждат като част от разнообразна реколта и виното се произвежда в ограничени партиди за местно потребление. 

„Процесите в украинското винопроизводство сега са много интересни. Много от хората, които правят вино тук, са хора от селата. Не говорят английски, не знаят как да изнасят в чужбина, как да покажат продукцията си на търговците на вино, но имат добри идеи за виното си.", казва Шнайдерис.

Според него, след отделянето на Украйна от СССР, са настъпили големи промени в селското стопанство.  Съветските закони за собствеността върху земята са били в сила до лятото на 2021 г., когато украинското правителство е приело ново законодателство, което позволява купуването и продажбата на земеделска земя за първи път от десетилетия.


„Съветският модел за винопроизводство беше по-индустриален, но този модел не беше за качествено, скъпо вино. Не беше необходимо да се правят такива, защото вкусът на масовия пазар беше такъв“, каза Шнейдерис, чиято бутикова семейна винарна се фокусира именно върху изискани червени, бели и вина розе.

 

„Може би 99% от производството на Украйна е в индустриални винарни, това не е много, може би 10 или 15 изби, които произвеждат около 1 милион бутилки, с не високо качество. Има и няколко добри големи винарни, но са малко. Затова има много място за развитие“, разказва винопроизводителят.

Неясно бъдеще

Въпреки това, с руската инвазия бъдещето на винената индустрия и на самата Украйна е дълбоко несигурно. Много винопроизводители ги крепи надеждата, че войната ще ги подмине и ще могат да произведат вино и тази година.

„Продължавам да инвестирам в моето вино, това искам да правя. Наскоро направихме малък хотел близо до винарната, тръгнахме да правим и басейн. Продължаваме живота си. Може би е глупаво, но животът ще продължи“, оптимистичен е Шнайдерис.