Бившата първа дама Розалин Картър, съпруга на бившия президент Джими Картър, почина в неделя на 96-годишна възраст, съобщават от Центъра "Картър".

През май Розалин Картър е диагностицирана с деменция. Според изявлението на внука ѝ Джейсън Картър, изпратено от Центъра Картър, който двойката основава през 1982 г., тя е постъпила в хоспис по-рано този месец. Тя е починала мирно със семейството си до нея.

Месеци преди да бъде обявена диагнозата деменция, семейство Картър съобщи, че 77-годишният ѝ съпруг, който е носител на титлата най-дълго живял президент на САЩ, е започнал да получава хосписни грижи.

"Розалин беше мой равностоен партньор във всичко, което някога съм постигнал", заяви 99-годишният Джими Картър в изявление в неделя. "Тя ми даваше мъдри напътствия и насърчение, когато имах нужда от тях. Докато Розалин беше на този свят, винаги знаех, че някой ме обича и подкрепя."

„Освен че беше любяща майка и необикновена Първа дама, майка ми беше и голям хуманитарен човек сама по себе си“, каза Чип Картър в изявление в неделя. „Нейният живот на служба и състрадание беше пример за всички американци. Тя ще липсва много не само на семейството ни, но и на много хора, които имат по-добри грижи за психичното здраве и достъп до ресурси за грижи днес.

Розалин Картър, първа дама на САЩ в периода 1977-1981 г., участва активно в предизборните кампании на съпруга си, както и като негов съветник и консултант. Тя ръководи семейния бизнес през по-голямата част от политическата му кариера. Като първа дама се фокусира върху реформата в областта на психичното здраве.

Ето няколко избрани цитата за успеха (и не само) от Розалин Картър

- Правете каквото можете, за да покажете, че ви е грижа за другите хора, и ще направите света ни по-добро място.

- Ако се съмнявате, че можете да постигнете нещо, значи не можете да го постигнете. Трябва да сте уверени в способностите си, а след това да сте достатъчно твърди, за да ги следвате.

- Лидерът води хората там, където те искат да отидат. Великият лидер води хората там, където не е задължително да отидат, но където трябва да бъдат.

- Времената на сътресения изискват не само повече лидерство, но и повече лидери. Хората на всички организационни нива, независимо дали са помазани или самоназначени, трябва да бъдат овластени да споделят лидерските отговорности.

- Явно има още много работа за вършене и каквото и да правим, по-добре да се заемем с нея.

- Смятам, че съм човекът, който е най-близо до президента на Съединените щати, и ако мога да му помогна да разбере страните по света, то това е, което възнамерявам да направя.

- От повече от десетилетие политически живот вече бях научила, че ще бъда критикувана, каквото и да направя, така че можеше и да бъда критикувана за нещо, което искам да направя.

- Джими ще ми позволи да поема толкова отговорност, колкото искам. Джими винаги е казвал, че ние - децата и аз - можем да направим всичко.

- Научих се да бъда много независима. Можех да се грижа за себе си и за бебето и да правя неща, за които не съм си и помисляла, че ще мога да правя сама.

- Ако не сме постигнали ранните си мечти, трябва или да намерим нови, или да видим какво можем да спасим от старите. Ако сме постигнали това, което сме си поставили за цел на младини, не е нужно да плачем като Александър Велики, че нямаме повече светове за покоряване.

- Трябва да приемете, че може да се провалите; тогава, ако дадете най-доброто от себе си и пак не спечелите, поне ще можете да сте доволни, че сте опитали. Ако не приемате неуспеха като възможност, не си поставяте високи цели и не се развивате, не опитвате - не поемате риск.

- (Президентът Джими Картър за Розалин Картър) Много рядко има решение, което да вземам и да не обсъждам с нея - или за да ѝ кажа след това какво съм направил, или, много често, за да ѝ кажа възможностите си и да потърся съвета ѝ.

- Винаги съм работила - не мога да си стоя вкъщи и да пия кока-кола и чайове, въпреки че смятам, че за тези хора, които искат да правят това, това със сигурност е важно за тях.

- Грижила съм се за близките си почти през целия си живот, така че когато се погледна в огледалото, виждам болногледачка, която ме гледа. Започна, когато бях на 12 години и баща ми се разболя. Грижите за него се отразиха на цялото ни семейство, най-вече на майка ми.