От 11 март в Италия влезе в сила закона Lorenzin от 2017 година, според който децата от 0 до 16 години трябва да са задължително ваксинирани. Досега неваксинираните деца се смятаха за такива извън нормата, а гратисният период изтече. До тази дата родителите трябваше да предоставят всички необходими сертификати за ваксинация. Това означава, че ако не са ваксинирани децата до 6 години, няма да могат да посещават ясли и детски градини (частни и държавни). Те обаче ще останат в списъците и ще бъдат допуснати отново – след като се ваксинират.
След 6-годишна възраст нещата стоят по малко по-различен начин – училището е задължително, а наличието на ваксинации не е условие за приемане, така че за неваксиниран ученик биха могли да се прилагат глоби от 100 до 500 евро, което досега се е случвало в единици случаи. Областите в Италия искаха да имат собствен контрол върху тези регулации, което отприщи големи спорове с държавата – в крайна сметка държавата допусна областите да решават дали да има глоби и какви точно да са те.
В Италия неваксинираните деца са малко и здравните служби (ASL) знаят точно кои са тези деца, така че дори да има случаи на някакви бюрократични проблеми, свързани със загубeни или непредоставени документи, те би трябвало вече да са решени, твърдят експерти. До онзи ден всички, които е трябвало да направят ваксини, са го направили.
Истинският проблем беше през 2016 година, когато ваксинацията за морбили покриваше 87,2% от населението, което застрашава колективния имунитет. Днес процентът е над 90% (като има повишение за първата доза с 4,4 % и 3,57% за втората), което все още не е достатъчно. Това изправи и правителството пред въпроса за промяна на политиката относно ваксините, въвеждане на задължителност и разбира се активиране на всевъзможни кампании за ограмотяване. И именно това е крайната цел – хората да се ваксинират не защото ги чакат глоби или отпадане от детски градини, а защото са информирани, за да вземат интелигентно решение за бъдещето на децата и обществото.
