Днес се скарах с човека, когото обичам. Прекарах два часа с изключен телефон у дома, слушайки Соломон Бюрк, когато случайно прочетох въпроса “Искаш ли всеки ден да бъде Св. Валентин?” Не ми беше минавало през ума, че празника на влюбените наближава, нито че трябва да купувам подаръци, приготвям изискана, празнична вечеря или пък изненадам любимия си и ако трябва да съм искрена, и в момента не правя планове за това.
Може би някои дами ще помислят, че това е така, защото споменах, че с партньора ми сме се скарали или защото съм консервативна, но истината е, че любовта е неконтролируема. Тя е неподвластна на споровете, предразсъдъците и времето. Тя е в нас, независимо дали някой застава между човека, когото обичаме, независимо дали ни делят стотици километри или коя дата показва календара. Когато любовта е в нас, тя си остава там, без значение какво се случва наоколо.
Дори сега, споделяйки размислите си относно любовта, ми се струва глупаво да се опитвам да предам значението й, защото истинската любов е неизмерима. Тя не може да се побере в определен брой думи за статия или книга, не може да бъде фотографирана или преживяна, гледайки филм, но за сметка на това можеш да я усетиш, виждайки само една усмивка - неговата или нейната - и усетиш как за миг твоята собствена се отразява на лицето ти. Тогава разбираш колко необяснима и неповторима е любовта. Може би затова ми се струва още по-глупаво да празнувам любовта си на 14-ти февруари, да спазвам етикета на празника или да обръщам повече внимание на човека, когото обичам, заради датата.
Аз обичам всеки ден, като за първи път. Раздавам се и се влюбвам не според датата, а според човека пред мен. Допирам устните си до неговите в знак на искрена обич и му давам тялото и душата си не само на 14-ти, но и на 15-ти, 20-ти... И празнуваме заедно всеки ден, защото, когато обичаш, дори понякога да страдаш, всеки ден е празник. Затова, като край на импровизираната ми статия, мога да добавя само, че днес, на 17 януари, празнувам повече от всеки 14 февруари, защото обичам, защото любовта ми е най-висшето и разтърсващо чувство, което съм изпитвала, защото очите ми се насълзяват от щастие, знаейки, че го има... че ни има. Защото е празник. Честито!
Флорена Филипова
Този текст е посветен на Празника на любовта в нашия конкурс "Искаш ли всеки ден да е Св.Валентин?". Ако го харесвате и искате авторът му да спечели някоя от нашите награди, подкрепете го с "like".
