"Милениум проджект" е глобален независим мозъчен тръст, със седалище във Вашонгтон, САЩ, чиито членове са футуролози, изследователи, лидери и визионери, работещи с фокус върху събитията и процесите в бъдещето. По поръчка на Червения кръст в САЩ "Милениум проджект" изготви три сценария за 2021 г. и 2022 г. с оглед на овладяването на кризата около Covid-19.
"Песимистичният" гласи, че най-лошото тепърва предстои, с оглед на влошената икономическа картина.
"Оптимистичният", от своя страна, залага на бързото справянето с вируса до лятото на 2021 г., а "реалистичният" предвижда редуването на частични локдауни с освобождаване на мерките, докато се постигне повече яснота по отношение на действието на протоколите за лечение и ефективността на ваксините, но на фона на икономическа рецесия.
За възможните сценарии научаваме от доц. д-р Мариана Тодорова – учен-футуролог от БАН, автор на книги за изследване на бъдещето, консултант-футурист по стратегиране, иновации и визионерство. Тя основава и ръководи българския клон на "Милениум проджект" в България и е член на Световната академия за наука и изкуства.
В интервю за "Дневник" Доц. Марияна Тодорова казва, че човечеството дълго време е подценявало теориите за "рисковото общество", лансирани преди повече от 20 години, които гласят, че ще живеем все повече в състояние на риск, неопределеност и мини-кризи от различно естество.
"Не са приемани като сериозни заплахи предупрежденията на футуролозите за събитията, които са известни като "черни лебеди", макар че коронавирусът нито е неочакван, нито е непредвидим.
Може би сега на глобално ниво, ще се обърне повече внимание на климатичните промени, потенциалните екологични катастрофи и заплахата от загуба на контрол върху (само)развитието на изкуствения интелект."
За доц. Тодорова в началото на пандемията ситуацията е била доста сюрреалистична, а по-късно се е потвърдила тезата, че човечеството може да изгради адаптационен отговор към всякакви аномалии.
"Другата голяма изненада е колко бързо може да се мине към режим "теле и онлайн всичко"- образование, работа, покупки. Не на последно място, виждам как някои концепции за антиутопии могат да станат реалност. Вече има всякакви дигитални устройства - т.нар."wearbales", които следят десетки здравни параметри и "докладват" данните на личните лекари на пациентите или на платформите, базирани на изкуствен интелект за здравословен анализ.
Разработването, на същия принцип, на т.нар. "insadables" - капсули с наночастици, които ще поглъщаме, както и разчитането на генома, дават възможност да се събира лична информация на генетично ниво, което всъщност Ювал Харари нарича "наблюдение под кожата" (surveillance under the skin)."
Затова трябва да бъдем много внимателни и да следим за баланса между принципите на "свободата и сигурността".
На въпрос дали е имало нещо, което да е подсказвало избухването на настоящата пандемия Мариана Тодорова отговаря, че още през 1997 г. организацията "Милениум проджект" прогнозира, че в близък хоризонт може да има пандемия. Редица други институции, сред които и Световната здравна организация (СЗО) също са предупреждавали за това.
Всяка прогноза или сценарий се базират на критериите за "възможност", "вероятност" и "правдоподобност".
"Моите колеги са отчели няколко фактора, които са сигнал за пандемия: от една страна глобализация, миграция и урбанизация, които превръщат локалния характер на заболяванията в глобален, от друга - индустриализацията на животновъдството, навлизането в територията на дивата природа и среща и пренос на вируси от нея към отглежданите животни и нас."
Тъй като футурологията, т.е. изследванията на бъдещето, са научна дисциплина, практикуващите я винаги се съобразяват с аналитичната информация, получена от множество други науки - политология, икономика, статистика, социология, дори квантова физика.
"Въображението е по-скоро територия на жанровете "научната фантастика" и "фентъзи", но сега и в нашата област се позволява подобен тип свобода, за да могат да се изградят повече взаимно-допълващи се или взаимно-отричащи се алтернативни сценарии, които да "уловят" и най-малко вероятното събитие.
По-лесно е да прогнозираме средносрочни или дългосрочни трендове, отколкото краткосрочни или събития от близкото бъдеще. Можем да изградим прогноза за глобалното затопляне, климатичните бежанци или да очертаем визия за електрическите автомобили, но не можем да предвидим нюансите на реалността от утрешния ден и в това е красотата на живота."
