В навечерието на 14-ти февруари, който мнозина, особено в маркетинг средите, наричат Празник на любовта, решихме да си изясним отношението към този ден и дали той има почва в сърцата ни. Както и да известим по този начин половинките си за това как бихме искали да ни изненадат по случая... ако изобщо искаме подобно нещо. За да не е твърде скучно, поканихме и Боби, нашия любим коментатор, да хвърли по някое мъжко мнение в суматохата...
Куси: Да си призная, не обичам този празник и нямам спомен някога да съм го празнувала. Не очаквам подаръци и не подарявам подаръци на този ден. Преди отделях време да коментирам и търся обяснение на цялата суматоха около него, но днес дори и това не правя.
Криси: Едно от нещата, които ме дразнят около Св. Валентин, е, че сякаш имаме един единствен ден в годината за да покажем цялата любов и внимание, на които сме способни. И след този ден спокойно можем да продължим постарому. Да премълчаваме колко много се обичаме и рядко да бъдем внимателни един към друг.
Лена: Аз лично нямам нужда от него, но пък има хора, които имат – тогава, защо не? Нелепа ми е идеята по-скоро за комерсиализация на любовта, която, подобно на Коледа, кара някои хора да мислят, че става дума не за чувства, а за червени балони във формата на сърца.
Криси: Хиляди кичозни розови и червени сувенирчета във формата на сърчица и купидончета, огромните плюшени мечета, които заливат пазара… А ако има нещо, което наистина очаквам на този празник, то това определено е да не получа подобен подарък.
[[quote:0]]
Вивиан Лий и Марлон Брандо в "Трамвай желание"
Криси: От друга страна, като се абстрахирам от горепосоченото и приема една малко по-различна концепция за празника Св. Валентин, лека полека романтиката започва да ме завладява. Защото ми се струва, че всички се чувстваме по-щастливи, по-спокойни и по-добри, когато обичаме и знаем, че сме обичани.
Ели: Аз пък обичам частта с шоколада и любовните писма. Винаги купувам бонбони и раздавам на любими хора, също и пиша мейли с „Обичам те!“. На приятелките си например. Или мога да го кажа на някой колега в офиса. Хората се изненадват приятно и са страшно очаровани, като получат шоколад или някой им се обясни в любов.
Криси: Всъщност ми допада идеята да празнуваме любовта, но не само един ден в годината. Може да сложим началото на празника на 14 февруари, но трябва да го удължим поне до края на годината.
Ели: Ами да, ей така, в произволен ден, просто казвам на някой любим човек, че го обичам. Много по-истинско е. А и аз съм човек, който никога не се спира, когато иска да каже нещо хубаво, така че защо да чакам някой си ден в годината.
[[quote:1]]
Куси: Един парфюм, цвете и вечеря навън не могат да компенсират липсата на достатъчно внимание през годината, но... явно са достатъчни и желани от много жени.
Ели: Не знам дали искам всеки ден да е Св.Валентин – някак си аз не усещам атмосферата на празника. Освен по това, че няма места по заведенията. Коледа например – бих искала всеки ден да е Коледа. Хората изглеждат така, все едно очакват да им се случи нещо хубаво. Не е лошо да е така всеки ден.
Лена: Една разходка из някоя галерия или посещение на хубав концерт, последвани от вечеря в приятен и закътан ресторант, за мен би бил най-добрият сценарий. Не, най-добре би било да заминем някъде надалеч... Моето пожелание към хората, които искат да демонстрират чувствата си точно на този ден, е да успеят да избегнат капана на пошлостта и лошия вкус. Без изхвърляния и нелепи демонстрации…
Клаудия Кардинале и Жан Пол Белмондо в "La viaccia", 1961 г.
Кой е Боби?
Днес отново ви срещаме с нашия нов и вече незаменим член на екипа – единственият, който винаги носи панталон и който единствен може да си позволи да се майтапи на наш гръб, колкото си иска. Надяваме се да го приемете с усмивка и да не забравяте никога, че мъжката гледна точка е различна от нашата, но, момичета, нека си го кажем – нали затова имаме нужда от нея? И затова обичаме мъжете точно такива, каквито са – иронични, закачливи, грижовни, често безочливи и самомнителни, понякога разсеяни и самодостатъчни, но никога безчувствени.
Решихме да включим коментарите на Боби в самите ни материали – ей така, с намигане и за да не се самозабравяме много-много. Понякога, разбира се, ще ни се иска да му отвърнем подобаващо, но съм сигурна, че вие ще го направите вместо нас. Така ще имаме истински разговор, вместо „женско царство“ – уютно, но и скучно. Забавлявайте се!