Има едни лекари, които редовно работят с жертви на домашно насилие. Случаят им е ясен още като видят притеснена жена с шум в ушите да се озърта уплашено в коридора пред кабинета им. Това са специалистите по УНГ, като конкретно тези в "Пирогов" са най-търсени, защото в София това е мястото със спешна помощ за проблеми с ушите, носа и гърлото. Почти винаги напрегнатите жени в чакалнята се оказват със спукано тъпанче, обикновено на лявото ухо, защото с дясната ръка се удрят по-лесно шамари, освен ако мъжът не е левичар.
Оказва се, че спуканото тъпанче или перфорацията на тъпанчевата мембрана е най-любовната травма. Случва се плашещо често, а някои жени дори не разбират, защото дупчицата понякога е толкова малка, че с нея се живее без проблем, освен ако не се възпали заради навлизане на вода или по друга причина. Когато разкъсването е по-сериозно, се налага операция, пластика или няколко поредни операции. Може да се стигне и до трайно увреждане на слуха. Тогава травмата, според съдебната медицинска експертиза, се води тежка. Ако е просто спукано тъпанче, но без трайни последици за слуха, това е средна телесна повреда. Струва 40 лв. да се установи по законовия път и след това може да се повдигне дело в рамките на 6 месеца. Това научих от Ралица, която ми показа медицинското си свидетелство и каза, че се страхува да търси правата си.
Ралица е на 26 години, скоро претърпя операция в лявото си ухо, казва, че много е боляло по време на шиенето, а тя като че ли е свикнала на болка. Най-лошото в случая на Ралица е, че Законът за защита от домашно насилие е неприложим за нея, защото той се отнася за двойки, сключили брак или за такива, които живеят на семейни начала. Тя е прекарвала повечето време в дома на партньора си, но официално не живее с него. Помолих я да разкаже какво й се е случило и ето нейният разказ.
Първият кошмар беше самиият шамар, после - това, което ми се случи в болницата. За шамара няма много за разказване - той беше толкова пиян, че на другия ден не помнеше, че ме е ударил, и ако не ми беше спукал тъпанчето, нямаше и да повярва. Стана скандал, той ми се ядоса, аз вероятно го провокирах, но по никакъв начин не застрашавах здавето му. Замахна да ме удари само веднъж. Шамарът беше толкова силен, че моментално клекнах и останах така известно време. С лявото ухо спрях да чувам, а в дясното бучаха морски вълни и други сродни шумове. От носа ми потече кръв. Той вече беше напуснал жилището, когато успях да се изправя на крака. Не знам как съм спала, но на сутринта се постарах да стигна до "Пирогов" и там дойде следващият удар.
Страхувам се от дъжда. Страхувам се от позвъняването на телефона. Страхувам се да си търся правата в съда.
Срамувах се, това е ясно. Обмислях да излъжа, че съм била на мощно парти и от музиката нещо е станало. После реших да кажа, че съм се намесила в чужда свада и съм отнесла шамар в суматохата. Никой обаче не ме попита. Жена със спукано тъпанче на лявото ухо - всичко им беше ясно. И по-лошото - бяха сигурни, че ще се върна при него, при човека, който ми го е причинил. Всички така правели.
Дори по време на самата операция хирургът и анестезиологът се шегуваха как е добре, че сега ме боли, защото ще се замисля повече, преди пак да си легна до този мъж. Сестрата нанесе финалния щрих, казвайки "ама дай снимка да го видим тоя мъжкар как изглежа" - нещо беше загъделичкало любопитството й. Погледнах я и си помислих, че скоро и тя ще лежи под скалпела на колегите си, щом това й е интересно. На мен преди също ми беше. Сега ми се ще да избягам от живота си.
На следващия ден той беше дошъл да ме търси в "Пирогов" и беше попаднал на същата сестра, която се чудеше как изглежда мъжът, който бие шамари на жена като мен, а тя продължава да се връща. Веднага го беше познала, защото дори тогава, на това място и след гореизложения инцидент, той е побеснял от ревност къде съм, защо не съм си в стаята, с кого съм на обяд.
Сега нямам право да се гмуркам, не че планирах кариера на гмуркач, но е неприятно да ти съобщят, че имаш нови физически ограничения, причинени от уж любимия ти човек. Нямам право и един месец да си мокря ушите, което е много трудно, пускам естествени расти и нося шалове и тюрбани за първи път. Страхувам се от дъжда. Страхувам се от позвъняването на телефона. Страхувам се да си търся правата в съда. Страхувам се да не се сбъдне пророчеството на хирурга и лекаря и да не се върна пак при него.
Ралица е част от нашата кампания и Фейсбук групата "Не си сама - Заедно срещу насилието". Повлияна от личните истории там, тя се осмели да говори. Надяваме се нейният опит да е бил полезен, пък дори и само като предупреждение. За нея беше важно да говори. Говорете и вие, ако имате подобен проблем. Ние сме тук, за да ви изслушаме.
Момичета, създадохме FB групата „Не си сама - Заедно срещу Насилието“, за да покажем подкрепата си към хилядите жени в България, които са принудени да страдат от насилие у дома. С нашата кампания искаме да допринесем за създаването на климат на нулева търпимост към домашното насилие в българското общество и в крайна сметка да помогнем за намаляването на мащабите на този чудовищен проблем. Присъединете се към нас!
