Едно интервю на нашия близък до абсурдното лидер, публикувано преди месец в немска медия, показа някои неща около неговата личност. Тогава ние с равна доза срам и гняв прочетохме как министър-председателят на републиката изпада в откровения, че вече не иска да вижда жени – след скандала с "българската Мата Хари", която е снимала тайно нощното му шкафче. И се оплаква, че НСО не проверява дамите, които го посещават.
Хвали се: "едва преди няколко месеца олигарсите в България осъзнаха какво съм им причинил" и "банковата ни система е толкова стабилна, че престъпни машинации и рухване на банки като след промените и когато социалистите бяха на власт в България, са невъзможни". На последвалия логичен въпрос: означава ли това, че банките са толкова сигурни, че хората вече няма нужда да държат пачки пари и кюлчета злато на нощните си шкафчета, Борисов не отговаря.
На всички в България още тогава ни стана ясно, че това интервю е било истинско изпитание за журналиста. Авторитетният германски вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (ФАЦ) го публикува със закъснение от повече от месец, защото на страниците за външна политика основните вълнения били около изборите в САЩ.
Въпреки това до днес няма друго интервю с премиера на страната ни от началото на протестите срещу правителството.
Негов автор е германският журналист Михаел Мартенс, дългогодишен кореспондент на ФАЦ за Балканите и известен познавач на региона. "Дневник" се обърна към Мартенс с въпроси за впечатленията му от срещата, завършила с цяла страница за Борисов във водещото германско издание и с коренно различни коментари в София и Берлин. Ето какво разказва журналистът.
"През октомври бях в София за интервю с Бойко Борисов. След 2006 и 2016 г. това бе третият разговор, който водя с него за ФАЦ. Първият път още бе кмет, но тъй като всички знаеха, че рано или късно ще играе по-голяма роля в България, исках да се запозная с него и да разкажа за това на читателите си. Първото интервю протече доста зле, поне от моя гледна точка. Учудих се, че Борисов е популярен сред българите. Десет години по-късно, през 2016 г., преди всичко ставаше дума за ролята на България в миграционната криза, защото това много интересуваше германската общественост. Третото интервю, което се състоя през октомври 2020 г., бе със сигурност най-необичайното от трите разговора.
То предизвика вълнения както в Западна Европа, така и в България, макар и по различни причини.
Може би бе едно от най-необичайните интервюта с правителствен ръководител на държава от ЕС, което човек може да си представи. В него в крайна сметка се стигна до въпроса: кой има достъп до спалнята на Борисов и какво правят на нощното му шкафче златни кюлчета, пачки пари и пистолет.
За мен интервюто бе необичайно и защото във ФАЦ действа строга политика, която силно поддържам и самият аз: личният живот на политиците е табу. В този случай личното обаче придоби политическо измерение – дотолкова, че се озовах в непозната роля да задавам въпроси, каквито никога не бих задавал на политик – независимо намирам ли го за симпатичен, или не.
(Един страничен коментар, макар да зная, че изпадам в немилост пред мнозината смятащи българския министър-председател за отговорен за всички проблеми на страната си: в личен разговор Бойко Борисов може да е много симпатичен и дори има качество, което за 25 години в журналистиката изключително рядко съм срещал сред политици: самоиронията.)
Но да се върнем към темата: след интервюто получих много съобщения от германски читатели, които ми написаха, че не са знаели кой точно е Борисов, нито се интересуват от България, но въпреки това са прочели интервюто докрай, защото темата е толкова необичайна. Един много важен човек в германската политика, чието име не мога да назовавам тук, разпращаше интервюто по имейл в Берлин, като отбеляза:
"Ако на някого му се прииска да прочете необикновена история за секс и престъпления, не бива в никакъв случай да пропуска интервюто с Борисов във ФАЦ."
В България интервюто се смяташе за забележително по други причини. За интересуващите се от политика български читатели съдържанието, разбира се, не бе нито ново, нито необичайно. Всичко казано от Борисов в интервюто бе повече или по-малко известно. Необичаен обаче бе фактът, че Борисов изобщо дава интервю – първото му голямо от месеци, а и от началото на протестите през лятото. Така че не е чудно, че читатели в България искаха да знаят какво точно казва Борисов – и вероятно са били разочаровани, че са научили толкова малко от разговора.
Разбирам това разочарование. Но то ни води към проблем, за който много бих искал да пиша:
проблемът с несъществуващата европейска публична среда.
Живеем в Европейския съюз в общност от 27 държави, в които (поне на теория) важат едни и същи правила; живеем обаче в коренно различни медийни публични среди. От 20 години съм кореспондент на вестника си в Югоизточна Европа. Живял съм в Белград, Истанбул и Атина и продължавам да установявам, че има огромна пропаст в познанията между Изтока и Запада. Малки държави като Гърция, България или Литва например гледат с голям интерес към големите държави в Западна Европа и почти всички имат кореспонденти в Берлин или Париж. Обратното обаче не е вярно."
Безобразие и низост – как България се управлява, все едно е настолна игра
