Общество

Сгреши ли Швеция в подхода си към коронавируса?

Общество

Сгреши ли Швеция в подхода си към коронавируса?

Докато в паниката си повечето държави започнаха да прилагат строги, а понякога и противоречиви мерки срещу разпространението на COVID-19, една страна предпочете да даде свобода на своите граждани въпреки сериозната опасност от зараза. Това е Швеция. Обичана от мнозина, днес страната понася критики заради целенасочена небрежност. Също така голяма част от обществото на Швеция сама направи оценка на своите грешки, макар и все още да няма единна световна формула за разрешаване на настоящата криза. Къде обаче са грешките на шведската система за борба с вируса?

Чрез своите свръхсвободни мерки Швеция достигна в световен мащаб най-висок брой смъртни случаи на глава от населението през май. Починалите са над 5 200 души, като това число е пет пъти по-голямо от общия брой жертви във Финландия, Норвегия и Дания едновременно. Привържениците на либерализирания подход продължават да твърдят, че посредством него ще бъде изграден прословутият стаден имунитет. Хипотеза, която правителството отрича на този етап. 

След месеци на едностранчив дебат могат да бъдат чути и критични мнения. Най-важното от тях е това на главния здравен инспектор Андерс Тегнел. Той признава провала на стратегията и това, че е можело да бъде направено повече. И все пак стратегията му остава непроменена. 

Концепцията за „коридора от мнения“ (придържане към една основна позиция, която става официална в дебатите) помага да разберем защо проблемът с коронавируса не бе повод за публични обсъждания. Съгласно тази концепция обществените възгледи трябва да бъдат насочени в своего рода тесен коридор, който медиите да предложат посредством елиминирането на спектъра от мнения. Този дискурс често унищожава обществено важни аспекти от дадени ситуации.

Затова и в медиите бе недопустима версията, че може да има провал в стратегията. Чрез анализи, коментари и постове в социалните мрежи от хора с авторитет мненията, че Швеция е на прав път, като отказва масово тестване или карантина, придобиха тежест. Корените на проблема обаче са в усещането за национално превъзходство, въплътено в образа на социалдемократичния премиер Стефан Льовен. Въпреки смайващия според медиите брой смъртни случаи Льовен и до днес подкрепя собствените си действия.

Друг фактор за пренебрежителното отношение спрямо епидемичната обстановка са политическите борби между лявото, лявоцентристкото и крайнодясното политическо крило. В тесния коридор от мнения ехтят гласовете на левите обединения, които от своя страна на избори печелят общественото доверие заради борбата си с крайнодесните. И докато в другите страни по света левите са критици на строгите мерки, то тук се наблюдава обратното – крайнодесните се опитват да се опълчат на либерализацията в предпазните мерки.

Има и още...


Крайнодесните националисти демократи пък са една от най-популярните партии на изборите, тъй като агресивно демонстрират своя статут на опозиция на правителството независимо от статуквото. Така се стига и до телевизионен дебат, в който лидерът на крайнодесните демократи, Джими Акесон, отправя своите остри забележки към правителството. Малко по-късно той заявява пред таблоид, че управляващите са допуснали „масово клане“ със своето пренебрежение. Критици на крайнодесните отбелязват, че е иронично партия, водена от неонацистки убеждения, да прави подобно сравнение. 

В отговор на това прогресивно настроените защитават правителството, но същевременно оспорват отделни елементи от приложената стратегия, оставяйки основните критични тези на крайнодесните. Сред спорните елементи например е липсата на грижи в специализираните домове. Експерти твърдят, че противниците на националистите са извършили „акт на самосаботаж“, като са позволили на своя заклет враг да спечели световното обществено внимание с твърда позиция по въпроса за противоепидемичната стратегия. Заради това националистите получават и медийния образ на здравомислещите в ситуацията.

Именно политическите борби, криворазбраното усещане за национална гордост, подплатено от различията в подходите, и упорството на правителството са причините за разпространението на COVID-19. Обвинения получават и медиите за липсата на изобилие от гледни точки, а също и за това, че бранят статуквото.

Определено може да се стигне до заключението, че COVID-19 разруши световните очаквания към изключителността на шведската здравна система. Наред с това експерти задават и въпроси, свързани със свободата на изразяването. Да, пандемията ще отмине, но недъзите, които излязоха на повърхността като нейно следствие, ще очакват своето решение. Дотогава е необходимо лидерите да помислят защо страни, които се считат за рационални, прилагат в действие мерки, противопоказни за всяка друга държава? А допустимо ли е страна от Европейския съюз като Швеция да претендира за приемственост в гледните точки, когато дава живот само на една от тях? И защо демонстрацията на нестандартни подходи трябва да бъде с цената на нечия смърт?

 

IKEA връща държавната помощ за кризата от коронавирус