Ерата „Меркел“ стигна до своя край. След 16 години на управление в консервативни правителства, най-влиятелната жена в европейската политика от 30 г насам – Ангела Меркел, слиза от власт. Тя ще бъде сменена от тройна коалиция, която ще управлява Германия от началото на декември. Късно в сряда беше постигнато коалиционно споразумение на трите идеологически разнородни партии – Зелени, Свободни демократи (FDP) и лявоцентристката партия на Олаф Шолц, който се очаква да е бъдещият канцлер на Германия. Тройната коалиция се обедини, че ще управлява за модернизиране на най-голямата икономика в Европа, ускоряване на зеления преход, справяне с последиците от Брекзит, кризата с границата на Европейския съюз с Беларус и увеличаващите се случаи на Cоvid-19.
Политическата фигура на Меркел оставя огромни следи и мнозина анализатори предричат, че отсъствието й от световната сцена ще се усети. Меркел прекара Германия и Европа през множество кризи и беше шампионът на либералната демокрация пред надигащия се авторитаризъм в света.
Личността и характерът й могат да се сравнят с твърдостта на Маргарет Тачър – хулена и набеждавана за надменна и студена, Ангела Меркел имаше визия за управление.
Критиците й казват, че не е решила проблемите на Германия и оставя на наследника си Шолц трудни решения на много фронтове.
Въпреки това, жената канцлер беше мост между Запада и Изтока и намираше начини да лавира между интересите на всички така, че Германия да си запази заслуженото прозвище „моторът на Европа“.
И примерите са много: от управление в строга финансова дисциплина, привличане на работна ръка от непопулярни класови структури, създаване на условия на труд при високи стандарти и модернизация от последно поколение.
Наследството на Меркел обаче няма да е само шампанско и рози. Приемникът на властта - 63-годишният Шолц, е опитен политик, който беше министър на финансите в излизащата "голяма коалиция" на консерваторите. Той каза, че борбата с пандемията ще бъде негов основен приоритет. Но водената от него тройна коалиция има и амбициозни средносрочни и дългосрочни планове, включително разширяване на възобновяемите енергийни източници, ускорено приключване на въглищната икономика и повишаване на минималната заплата за страната.