Общество

Родителите, които ще бойкотират дистанционното обучение

След 1 година пред екраните

Родителите, които ще бойкотират дистанционното обучение

Снимка: Pixabay 

В редица европейски държави училищата продължават да бъдат отворени за присъствена форма на обучение, въпреки строгите мерки в други сфери на обществения живот и ограниченията върху бизнеса. Вече ви разказахме и как във Франция нито за миг училищата не прекъснаха дейността си.

При нас на някои места от днес, на други – от понеделник отново се преминава към дистанционно обучение за всички ученици от 5 до 12 клас. 

На този фон съвсем естествено се появява група родители, които категорично заявяват, че ще бойкотират дистанционното обучение в електронна среда за своите деца и ще продължат да настояват децата да се върнат в класните стаи. 

Поговорихме с Любомира Марекова, представител на неформална родителска група, която настоява за присъствено обучение и изпрати отворено писмо, подкрепено с подписка, до премиера Бойко Борисов и министрите на образованието Красимир Вълчев и на здравеопазването проф. Костадин Ангелов с настояване властите да осигурят на децата полагащия им се по право достъп до качествено образование.

Как се получи това родителско обединение, как се стигна до създаването на отвореното писмо в подкрепа на присъственото обучение на учениците от 5 до 12 клас и колко души вече са подкрепили подписката?

Любомира Марекова: Получи се спонтанно, даже в началото на шега. Децата ни са на една възраст. Докато споделяхме общи вълнения, минаваше година след година и на хоризонта взе, че се появи страховитият силует на НВО (Национално външно оценяване след 7 клас – явление, заради което всяка година хиляди родители и деца се притесняват, ядосват и треперят, но накрая все пак за щастие всичко приключва). Постепенно установихме, че ни свързва и нещо друго, нещо особено фундаментално, и това е огромната значимост на образованието за всички нас. Всъщност просто разбрахме, че споделяме обща ценностна система. Два пъти писахме отворени писма до МОН с искане за допълнителни дати за тези прословути изпити след семи клас, но това е различна и много обширна тема, предмет на друг разговор.

Така или иначе вече имахме опит за реагиране при спорни управленски решения и още в края на миналата година, след скоростното изпращане на гимназистите да учат дистанционно по домовете си, написахме отворено писмо с подписка към него (линкове ТУК и ТУК). За съжаление, нямаше никаква реакция от страна на властите.

Получихме запитване от медии дали желаем да се включим в дискусии по темата. Преценихме, че ще се въздържим и че ще проявим търпение.

Не искахме да влизаме в конфликти, защото все пак като отговорни граждани виждахме, че нещата с пандемията не вървят добре, а и към онзи момент все още нямаше ваксина и не съществуваше никаква опция за защита на учителите.

Но смятахме, че сме дали ясен знак колко важни са децата и тяхното образование – за нас като родители и за обществото като цяло. Във всичките си официални изяви министър Вълчев неизменно заявяваше, че дистанционното обучение не може и не бива да бъде заместител на истинското присъствено образование. И ние чакахме и се надявахме, че учениците скоро ще бъдат върнати обратно в училище. За съжаление не само че вече пети месец това не се получава –  като изключим смешните две седмици, през които за кратко имаше присъствено обучение, защото за последната календарна година децата ни са изкарали в училище само 2 от 10 учебни месеца –

но и достигнахме абсолютно парадоксалната ситуация, при която на практика заработиха всички обществени места, предполагащи масово събиране на хора – хотели, търговски центрове, заведения. А дистанционното обучение изключително удобно продължи да се развява като единствената мярка в борбата с епидемията.

Така миналата седмица отново написахме официално отворено писмо до управляващите с копие до медиите, в което настояваме да се предприемат незабавни мерки за възстановяването на присъственото обучение и подписка към него. До този момент инициативата ни е събрала подкрепата на над 4000 души.

Какво се случи след въвеждането на ротационния принцип на присъствено обучение?

Любомира Марекова: Две дългоочаквани седмици, които изтекоха като миг. Да се видят отново. В клас. Със съученици и учители. И после обратно у дома.

Извън емоционалната страна на нещата, много родители от групата се оплакаха, че тези две седмици са използвани за контролни и тестове с цел осигуряване на необходим брой оценки, които да покрият нормативните изисквания по отделните предмети. Конкретно в училището на дъщеря ми не се случи точно така. Учителите оползотвориха минималното полагаемото им се време по-скоро да възстановят директния контакт с децата и да наваксат нещата, които са невъзможни да бъдат преподадени дистанционно. Количеството контролни за този период беше изцяло в разумни граници. Но вероятно се оказахме по-скоро изключение.

Изразявате недоволство от ротациите, а те вече отпадат на много места и се налага изцяло дистанционната форма – това ще промени ли позициите ви?

Любомира Марекова: След новините от последните дни за повишаване на заболеваемостта и разпространението на британския щам, управленската отговорност беше прехвърлена към регионалните здравни инспекции и накрая с изумление научихме, че се предприемат невероятно "ефективни" нови мерки –  дистанционно обучение – разбира се! – на същите тези ученици, които месеци наред не са пристъпвали прага на класните стаи. А останалите мерки се оказаха просто намалено работно време до 22 часа на заведения, ресторанти и – забележете – игрални зали! Това е просто скандално и не може да се случва през 21 век в държава с претенции за цивилизованост.

Това не са мерки срещу епидемията. Това е просто отчитане на дейност без каквато и да било научна обоснованост.

Дългият престой в ресторанти и заведения с механични климатични и вентилационни системи, при които е спорно дали технически въобще може да се осигури защита чрез филтри срещу вируси, и без маски на пребиваващите представлява далеч по-голяма опасност в сравнение с класните стаи, които редовно могат да бъдат проветрявани. А и в крайна сметка наближава пролетният по-топъл сезон, при който няма никакъв проблем часовете да се провеждат при отворени прозорци.

Освен това преди месец започна и ваксинацията на педагогическите специалисти, като част от тях вече са с поставена втора доза. Това води до сериозно подобряване на сигурността на учителите по отношение на присъственото обучение. Нито едно от тези условия не е изпълнено за заведенията (ресторантите, игралните зали) – наличие на възможност за непрекъснат естествен приток на въздух и приложени ваксини при голяма част от персонала им.

Никъде никой не е доказал научно, че учениците в гимназиален курс представляват основна заплаха за предаване на вируса.

Ще бойкотират ли всички тези родители онлайн обучението от понеделник, 17 март?

Любомира Марекова: В момента обмисляме по-нататъшните си действия. Намираме се в процес на събиране на публична подкрепа от психолози и психиатри. Хората, чието професионално мнение не бе взето предвид при прибързаното постановяване на "ограничителни мерки" основно за големите учениците. Хората, които не веднъж предупредиха, че в дългосрочен план е възможно да се появят най-различни невротични разстройства при тийнейджърите, преживели изолация. С горчивина установяваме, че никой в Министерство на образованието не желае да поеме политическа и чисто човешка отговорност за бъдещето на нашите деца.

Има още...


 По какъв начин преминава за настоящата учебна година за Вашите деца?

Любомира Марекова: Дъщеря ми е в осми клас, както и останалите деца на хората в групата ни. За повечето това е първа година в гимназии с интензивно изучаване на чужд език.

Учебната година започна с огромен ентусиазъм, като още през лятото на много места бъдещите съученици се запознаха и изключително мотивирани стартираха този нов етап в живота си. Уви, само след месец и половина, внезапно и – както изглежда – безвъзвратно, бяха изпратени да учат по домовете си.

По шест астрономически часа в синхронно обучение пред компютър. Кратка почивка и след това още няколко часа самоподготовка и писане на домашни, често отново на компютър. Комуникация със съученици и приятели през социални мрежи, тоест отново през електронни устройства.

Огромният напредък на високите технологии постепенно започна да се превръща в наш враг и да измества архетипно заложените у човека модели на пряко и естествено общуване.

Когато учебните часове са сутрин положението е все пак малко по-добро, защото има някаква опция за излизания и срещи с приятели. При следобедно дистанционно обучение ситуацията изглежда доста песимистично. Събота и неделя са единствените дни, в които е възможно децата да излизат и да се срещат с връстниците си.

Какви са ефектите от ученето пред екран, които наблюдавате?

Любомира Марекова: Дистанционното обучение концептуално противоречи на човешката психология, то по никакъв начин не може да замести нито реалния образователен процес нито контактите с хора. Няма как човек да изкарва продължителни самотни дни и месеци, втренчен в монитор. Изчезва концентрацията. След това мотивацията. Макар и отдавна пораснала, аз изобщо не мога да си представя такова ежедневие. Защото хората сме "социални животни" по своята същност. Вече наблюдаваме и проблеми със зрението и с опорно-двигателния апарат.

Знаете ли какъв е процентът на ваксинирани учители в училището на Вашата дъщеря?

Любомира Марекова: Не знаем какъв е процентът, но по време на присъственото обучение преди месец немалка част от учителите на нашия клас бяха споделили с децата, че са ваксинирани.

Тук отварям една скоба – през месец декември имахме дистанционна родителска среща и още тогава всички учители без изключение заявиха, че се надяват възможно най-скоро да се възстанови нормалният присъствен учебен процес.

Защото педагозите първи констатират недостатъчната ефективност на дистанционното обучение.

А имало ли е заразени с Covid-19?

Любомира Марекова: През първите два присъствени месеца на учебната година на сайта на училището редовно се публикуваше информация за броя на заразените. Практически имаше може би два случая на заразени учители и десетина на заразени ученици.

Страхуват ли се децата и тийнейджърите от вируса?

Любомира Марекова: Предполагам че отношението на децата и тийнейджърите към пандемията е в пряка зависимост от нагласите в семейството. В нашето семейство отчитаме сериозността на ситуацията, спазваме мерките, но се опитваме да оползотворяваме всяко свободно време за срещи с приятели сред природата. Доколкото е възможно се стремим да поддържаме максимално близък до естествения си начин на живот. Не сме паникьосани. Ваксинирахме се.

Човечеството е преживявало далеч по-критични ситуации.

Трябва да преминем през тази криза и да продължим напред, като си вземем необходимите поуки. Наблюдавам идентични възгледи при дъщеря ми. Единствената разлика е, че тя много, много иска отново да ходи на училище.

Спазват ли мерките?

Любомира Марекова: Категорично да. Доста често дъщеря ми се прибира у дома с маска, защото просто е забравила да я свали по пътя от метрото до нас. А това са около 10 минути.

Децата няма да ходят на училище, а ще посещават ли заведения и молове – тази възможност им е оставена?

Любомира Марекова: Така излиза. Дори се шегуваме, че следва учебните часове да бъдат преместени в ресторантите след като управляващите ги считат за толкова безопасни места.

Какъв е най-правилният ход на отговорните лица в момента?

Любомира Марекова: Правилният ход на първо място се състои в това да бъдат предприети адекватни мерки, така че наистина да бъде ограничено разпространението на вируса.

Всички обществени групи следва солидарно да понасят ограничителните мерки, а не както досега – тежестта да е преобладаващо върху учениците между 5-ти и 12-ти клас. Това е дискриминационно.

Училищата следва да бъдат затваряни последни и отваряни първи.

Образованието е онова, което води до цивилизационна разлика между обществата. Това са основополагащите ценности на нашата Европа. И в момента точно това е политиката на редица по-развити държави – Швейцария, Франция, Испания…

Писмото Ви е адресирано до Бойко Борисов, Красимир Вълчев, Костадин Ангелов и Ангел Кунчев – получихте ли отговор от някой от адресантите?

Любомира Марекова: Не.

В следствие на онлайн часовете всеки пети ученик е влошил успеха си, по данни на УНИЦЕФ България. Присъствието в час не е проследявано достатъчно, а важни тестове и дейности са отменени. Всеки втори учител се тревожи, че учениците ще загубят желанието и мотивацията си да учат, а едва 20% от родителите се чувстват напълно подготвени да подкрепят своите деца по време на дистанционното обучение, докато 50% от родителите споделят, че не успяват да подкрепят децата си в учебния процес.

Освен пропуските в учението, друг ключов аспект на въздействието на пандемията върху образованието е социално-емоционалният. Половината ученици са изпитали отрицателни чувства, като например самотност, несигурност, раздразнителност, тревожност, поради намалените социални контакти. Над 35% от родителите преценяват, че психичното здраве на техните деца е влошено. 60% от учителите споделят, че служебните им ангажименти са нараснали значително по време на дистанционното обучение и 44% от тях съобщават за влошено психично здраве.

 

 

Първи удара поемат учениците