Общество

"Пътуване из паралелните реалности" - апелът на един лекар

Така е там, където човешкият живот няма стойност

"Пътуване из паралелните реалности" - апелът на един лекар

Автор на този текст е д-р Борис Таблов, един от специалистите, чието мнение ценим. За съжаление, можем да се запознаем с него само онлайн, защото той е част от тъжното поколение медици, принудени да практикуват не в България, а в други страни. Там, където лекарският труд наистина е ценен и няма безумни пречки, нагло ограбване на средства и клинични пътеки, нито бюрократични спънки, които да го ограничават. 

"33-годишен млад мъж внезапно се влошава заради инфекция с вируса, изпълнявайки обичайния си курс по пътищата на Европа. Попада в средноголяма болница в Германия. След 3 дни се влошава рязко. Лекуващият екип въвежда данните му в система за обявяване на пациенти с тежка белодробна патология (ARDS). Санитарен хеликоптер докарва екип и необходимото оборудване и младият мъж е поставен на апарат за екстракорпорално мембранно оксигениране (ECMO). Относително просто работещо устройство, състоящо се от помпа и филтър, което пречиства кръвта така, както го прави белият дроб, когато той не работи. Откарват го в голям университетски център. Направено е всичко възможно, което модерната медицина може.

33-годишен мъж със също толкова тежко протичане на болестта се бори за живота си в болница в България. Въпреки всички обстоятелства и трудности екипът прави чудеса и успява да го задържи сред живите повече от месец. Младият мъж има всички индикации за ECMO. България няма санитарен хеликоптер. Има няколко машини, но те се използват за нуждите на кардиохирургията. Специализиран център за лечение с този метод при болни с тежки белодробни поражения няма. Уви, младият мъж не получава шанса, който може да му даде модерната медицина. Един живот на 33 приключва. Така е там, където животът няма стойност...

След месец и половина т.нар. мек локдаун в Германия гласовете за шоково затваряне стават все повече, защото специалистите говорят за провал на досегашните мерки. Болните растат, интензивните отделения се пълнят все по-застрашително, а смъртните случаи стават все повече. Основният приоритет на държавата, казват мнозина, е да запазим живота на хората. Останалото няма значение.

След няма и 3 седмици затваряне на училища и молове България се готви да отвори детските градини още от понеделник. А премиерът самозванец бодро обяснява, че от 21.12 е разпоредил на докторчетата "да освобождаваме всичко". Държавата, която е на първо място в света по смъртност на болните с вируса. Чийто медицински персонал отдавна изнемогва, а интензивните отделения са под санитарния минимум откъм персонал. И където статистиката удобно започна да прикрива реалността. Така е там където човешкият живот няма стойност.

В моята паралелна реалност не проумявам защо даваш рушвети и криеш данъци, в твоята ти ме смяташ за предател, оставил държавата си в нужда. В моята се чудя защо толерираш измамата като норма на поведение, в твоята мислиш, че съм избягал, защото съм слабохарактерен. В общата и двамата сме виновни, че допуснахме в общата ни Родина животът да няма стойност.

Мечтая си утре, когато вирусът стане история, да съберем реалностите и да се опитаме да го променим. Защото днес животът без стойност може да е нашият или на любим наш човек..."

***

Д-р Борис Таблов е анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия, където работи от 2010 г. Завършил е медицина в Плевен през 2002 г. и е лекар трето поколение. Специализира анестезиология и интензивно лечение, има и допълнителни квалификации по спешна и по интензивна медицина. Преподава в местния медицински институт.

 

Вместо ръкопляскания – топъл обяд за лекарите