Общество

Психиатърът д-р Мирослав Георгиев: Страхувам се тази тежка криза да не извади най-лошото у хората

Какво се случва с личната и колективна психика в условията на пандемия от коронавирус

Психиатърът д-р Мирослав Георгиев: Страхувам се тази тежка криза да не извади най-лошото у хората

Д-р Мирослав Георгиев е специалист психиатър с над 20-годишен опит, който се простира в диагностиката и лечението на психози, депресии, неврози, тревожни състояния, страхови състояния, паническо разстройство, реакции на стрес, поведенчески и емоционални проблеми, проблеми в общуването... Обърнахме се към него, за да го попитаме как извънредното положение, следствие от епидемията с коронавирус, се отразява на личната и колективна психика.

"Никой не е подготвен за случващото се в момента, това е най-голямата обществена и здравна криза, която съвременното общество преживява. Спокойно можем да кажем, че след COVID-19 хората и техните отношения никога вече няма да са същите", категоричен е д-р Георгиев.

Какви са основните ролеви модели, които излязоха на сцената? Какви типове реакции се появиха в тази кризисна ситуация?

Хората реагират главно по два начина. Първият начин е чрез крайно отричане на това, което се случва, приписвайки го на различни световни конспирации, теории за контрол или преувеличаване от страна на журналистите. Тези хора вярват, че ситуацията не ги засяга или не би ги засегнала изобщо. Вторият начин на реакция е чрез прояви на силен страх, който парализира цялото им ежедневие, като тук основният момент е да им се помогне да рационализират страха си и да се върнат към нормално функциониране.

Изолация е една от ключовите думи на сегашната ситуация. Тя обаче даде възможност на много хора да останат насаме с личните си страхове. От какви форми на личностна трансформация сме заплашени?

Обикновенно страховете са причина за изолацията от определени дразнители или самоизолацията на нашите пациенти от общуването с други хора.

Сегашното положение, колкото и парадоксално да звучи, може да доведе до подобрение на някой пациенти с фобии,

на тревожните пациенти или на такива със социални разстройства, именно поради оставането им в къщи и депривация от тези така страшни за тях дразнители. 

Разбира се, изолацията влияе негативно на здравите хора, липсата на социално общуване се отразява на нашето самочувствие и настроение. Можем да заменим контактите лице в лице с общуване в социалните мрежи или разговори по телефона с нашите близки. Това няма напълно да замени необходимостта ни от социални общуване, но силно ще намали усещането ни за самота и физическа изолация. Ето как съвременните телекомуникационни технологии ще помогнат за психичното ни здраве.

Има още...


Условията на карантина за пръв път подложиха на суров режим на спазване на правила няколко поколения, които досега не са се сблъсквали със състояние на принуда. Как това рефлектира върху самочувствието ни на свободни хора?

Светът е под почти пълна карантина заради COVID-19, нашите власти приеха бързи и адекватни мерки за ограничаване на разпространението на вируса. Основно демократично право като свободата ни е ограничено в името на общото здраве и живота на нашите близки. Който не разбира това, наистина има сериозен ментален и поведенчески проблем. Разбира се, по-младите поколения ще проявят за известно време своя бунтарски характер, което е напълно в реда на нещата, но сблъсквайки се с тежестта и размерите на проблема, постепенно ще отрезвеят и ще развият адекватно на ситуацията поведение.

Откъде можем да получим стимул, за да „заредим батериите си“?

Една отдавнашна мечта на голяма част от хората, а именно – да имаме време само за себе си, за своите хобита и интереси, ще се осъществи. Оставайки в спокойствието и уюта на дома си ще имаме време за всичко това, за което преди то не ни е достигало, поради забързаното ни ежедневие, многото отговорности и ангажименти, грижите за хората около нас.

Съветът ми е: намерете време за себе си, а така също и за близките си,

да направим всичко, за което не са ни стигали време и възможности.

Медитацията, физическа активност като йога или упражнения в домашна среда, силно ще подобрят нашето ментално и физическо състояние, тъй като по време на физически натоварвания се отделят ендорфини, които ни карат да се чувстване добре и щастливи.

Какви са вашите най-големи притеснения като психиатър?

Честно казано, като психиатър нямам конкретни страхове, повечето състояния, които лекуваме в нашата ежедневна практика, са достатъчно тежки, но с помощта на съвременните лекарства и психотерапевтични техники коригираме успешно до степен на възстановяване нормалното функциониране на пациентите ни.

По скоро се страхувам за психичното здраве на обществото като цяло

и се надявам една такова тежка криза да не извади най-лошото у хората, да не бъдат обхванати от масова лудост, която ги кара да забравят хуманността и любовта към ближния в името на собственото си оцеляване.

Ясно е, че в момента се разклащат устоите на една система и разместването на пластовете ще преобрази представите ни за света такъв, какъвто го познавахме досега. Оптимист ли сте?

Да, разбира се, това е изцяло в човешката природа, вярата че след всяка буря ще изгрее слънце, че утрешният ден ще е по-добър от днешния. Съвременното общество е преживяло две Световни войни, мракобесията на фашистки и комунистически режими и какво ли не още.

Вярвам, че успешно ще преминем и през това.

Възможностите на съвременната високотехнологична медицина и фармация са много големи, убеден съм, че в рамките на месеци или максимум година ще се открие ваксина срещу COVID-19, огромен икономически и научен ресурс се инвестира в това от водещи икономики в света, а понякога големи открития правят и малки държави като нашата. Екзистенциалният страх за съществуването ни, за оцеляването ни като индивиди, рано или късно ще отстъпи място на оптимизма.

 

Механизмът на заразата, историята на един от нас