Общество

Първи срещи на децата с алкохола - между експериментално напиване и пълна забрана

Първи срещи на децата с алкохола - между експериментално напиване и пълна забрана

Пиете прекалено много алкохол.

 

„Искаш ли да опиташ джин с тоник?" - най-обикновен въпрос, който не би събудил никакви негативни емоции, ако е зададен на пълнолетен. Но какво ще кажете, ако чуете въпрос към 15-годишен тийнейджър или дори по-малко дете? Това е тема, която вълнува голяма част от българските родители в търсене на най-адекватните отговори от каква възраст е нормално или обществено приемливо да се предлага алкохол на тийнейджърите. И въобще има ли такова нещо като приемлива възраст за първото питие?

Днешните родители на тийнейджъри са израснали в 90-те години на 20. век – бих казала най-мрачните години за производството на алкохол, когато бандеролите още не бяха въведени и производството на всякакви спиртни напитки можеше да се прави в гаражни условия без санитарни или други правила. В бума на фалшивия алкохол почти нямаше ученик, който да не се е тровил поне веднъж с фалшива водка или джин или комбинация от двете. Но въпреки това се смяташе за приемливо гимназистите да имат първите си срещи с чашката, а бирата се продаваше свободно без възрастови ограничения. Израснали в тези условия днешните родител или са забравили всичко това, или са неподозирани пуритани, които са отгледани в църковни пансиони далече от всякакви изкушения и прегрешения.

От попарата с вино до пуританско въздържание

Форумите за родители от няколко дни разнищват темата за първата чашка за тийнейджъра и както може да се очаква, в подобни родителски групи отношение взимат основно майките. Веднага се обособиха двата основни лагера – едните са свръх либерални и споделят, че канят децата си на първата чашка у дома на възраст от 15 г. нагоре (средно) с идеята, че е по-добре в контролирана среда детето да усети въздействието на алкохола и при всякакви неуместни въздействия родителят да може да реагира. Това някои определят като експериментално напиване на собствените си деца, забравяйки как нашите баби и дядовци са дробили попара с вино и са топили биберон в ракия. Да, от днешна гледна точка звучи зловещо да се дава алкохол на бебета и малки деца, но все още го има, макар и рядко. 

Всъщност консумацията на алкохол е въпрос на култура. Видът алкохол и количеството са от съществено значение и примерът, който децата и тийнейджърите гледат у дома ще им създаде нормите за консумация. Как и колко пият мъжете, и как и колко пият жените - със сигурност може да отговори всяко дете, което е виждало родителите си. И тъй като аз, вероятно като по-либерален родител, напълно осъзнавам, че децата ми и ще пият, и ще пушат, и ще пробват неща, за които дори не подозирам, че съществуват, предпочитам да не ги плаша с гаргите и дяволите колко е опасен алкохолът и как може да си повредят мозъка и психиката. Психиката на децата е много по-крехка и неподозирано фина за по-важните неща от възпитанието - като отношенията между родителите и подкрепата, която детето намира в семейството. Не отричам, че алкохолът може да бъде опасен, особено в големи количества, и може да нанесе щети на нервното развитие на незрелия организъм, но възпитанието в отрицание не е довело до нито един въздържател.

Майките горещи въздържателки

Другата група родители или по-точно майки, се определят категорично против алкохола на тийнейджъри и намират за нормално първите срещи да са над 18-годишна възраст или дори повече. Познавам такива деца. Държани в свръхконтролирана среда и непознавайки въздействията на досега забранените субстанции, същите тези свити и плахи същества при първите си срещи с чашката и в непозната компания навън се докарваха да опасни ситуации най-вече, защото не познават как алкохолът действа на телата им.

Колко е приемливото количество, кога да спре, колко време действа алкохолът, кога се губи контролът? За това обикновено родителите не говорят с децата си.

Темата е в графата на неудобните теми като секс, сексуални отношения, психични затруднения, хранителни разстройства. Вероятно, защото повечето родители не знаят как да говорят с децата за алкохола поради незнание, незнание, че децата им се интересуват от това или поради стигма. Да, в обществото все още има стигма, че алкохолът е упадъчен, особено пък за жените. Че алкохолът почти сигурно води н на алкохолизъм - т.е. е пристрастяващо вещество, но в коментарите малко са родителите, които говорят за култура на пиене и за приемливи количества.

Глътка бира за малко дете докарва до излизане на пяна от устата на някои майки, без да знаят, че подобни минимални количества алкохол има в бонбоните, в бозата и дори в някои лекарства.

Законови ограничения

Законът днес забранява продажбата на алкохол на непълнолетни лица, но доколко се прилага тази строгост на закона? И как иначе да си обясним младежите по градинките, които се търкалят най-малкото с бира в ръка? И това не е прецедент – виждаме го постоянно. Търговията да върви. Има и деца, които имат достъп до алкохол от вкъщи, така че забраните определено не вършат работа.

Затова пък токсикологиите в големите болници се оплакват от все по-ниската възраст на децата, консумиращи алкохол, цигари и други по-опасни опиати. От едната страна – децата имат достъп. От друга страна твърде либералното отношение на възрастните води и до това децата да възприемат за нормално на всяко събиране или парти да се напиват. Просто е приемливо. А така ли е наистина?

Спомнете си случая с детето, отровено от райски газ, което доведе до забраната за продажба на райски газ за непълнолетни. Но това не спря консумацията. На видни места в центъра на София съвсем открито се продава райски газ. Това е поредният случай на съществуващи, но не прилагани забрани, което ги обезсмисля и дава зелен светофар на точно тези, които забраната цели да предпази.

Въобще границата за опасностите, информирането за рисковете и възпитанието са тънки, фини и невидими и така, както няма наръчник за това кой е добър родител, няма и ясни граници кога е добре да почерпим непълнолетния с първото питие. Твърде вероятно е той вече да е опитал. Защото ние като родители знаем твърде малко за децата си извън дома и двойствената им природа е най-добрият начин да си спечелят мир с родителя и мир със себе си. Съгласете се, нито един тийнейджър не е станал зрял възрастен, без да се напие поне веднъж, да се провали хиляда пъти или да се изложи публично. Просто животът е низ от уроци, които не се пропадават в училище, но обществото противоречиво раздава присъди.