Виждали ли сте тази реклама на парфюма Oh, Lola! на любимия ни Марк Джейкъбс? Ако не сте, то е защото тя е забранена като твърде непристойна – Дакота Фанинг изглеждала на по-малко от 16 години (тя е на 17) и държала шишето с парфюм по начин, подчертаващ нейната сексуалност. Дали това е грешка на Марк, който лично е избрал Дакота за лице на парфюма? Или е поредната добре премислена провокация на гениалния дизайнер? По-скоро е второто – съдейки по успеха на парфюма.
Историята на най-провокативните реклами в модата доказва, че когато изображенията се асоциират директно с наболели проблеми или табута, тогава рекламата предизвиква най-много спорове, коментари и респективно е успешна и остава в историята. Само трябва добра интуиция, за да се намерят точните теми в точното време – не случайно зад подобни реклами стоят най-големите имена в модата като Марк Джейкъбс или Том Форд. Такъв е случаят с Дакота Фанинг, чиято снимка се появява точно в годината, в която много се спори по въпроса за допустимата възрастова граница на моделите и за естетиката на децата-модели, облечени като възрастни. В друго време тази реклама не би направила лошо впечатление по никакъв начин.
По същия начин Том Форд за първи път си позволява да сложи на реклама гола жена, която открито се наслаждава на тялото си – Софи Дал в рекламата на парфюма Опиум на Ив Сен Лоран през 2000 година. Това е рекламата с най-много оплаквания за сексизъм в Англия през тази година и накрая е забранена – на нас сега ни е странно защо, но Том Форд очевидно е намерил точния момент за подобно предизвикателство. Пак той, но вече като дизайнер на Gucci през 2003 година, измества границите на интимното още по-напред и показва полусъблечена манекенка, на чието тяло е написано G – на неочаквано и скандално място. Още по-крайни са рекламите на първия мъжки парфюм от собствената му марка – те открито минават границите на добрия вкус. Или поне на добрия вкус както го разбираме в момента…
Ето няколко примера за реклами, предизвикали дискусии или забранени именно защото засягат актуални проблеми или нарушават табута, характерни за дадения момент. Рекламата на парфюма classique на Жан Пол Готие, забранена заради заиграване със смесените бракове (през 1995 година); рекламите на бенетон от край време – помните целуващите се монах и монахиня, миналата година се появи тази с целувката между Обама и Чавес; рекламата на Sisley от периода когато Кейт Мос беше снимана с кокаин в един бар и всички манекенки потенциално бяха възприемани като наркоманки; рекламите на Кенет Кол миналата година в защита на правото на аборти и в защита на хомосексуалните бракове; рекламата на J Crew преди месеци, на която дизайнерката на марката Джена Лайънс е снимана със сина си, който е с лакирани нокти; открито сексуалната реклама на Унгаро от 2002 година, която само американският Vogue се осмелява да публикува…
Вярно е, че не всички те са красиви. Но ни карат да се замислим и провокират въпроси и отговори. А това е по-въздействащо и запомнящо се от просто красива гланцова рекламна фотография. Или не е?
