Общество

Призив: "Върнете Народното събрание в старата му сграда!"

Национална кампания

Призив: "Върнете Народното събрание в старата му сграда!"

Снимка: Miroslav.Nikolov/Wikipedia

Инициатива призовава първото заседание на новия 45-и парламент да бъде открито в старата сграда на Народното събрание. Националната кампания на в. „Труд“ е подкрепена от писателя акад. Антон Дончев, историка акад. Георги Марков, професора по международно право Нина Дюлгерова, архитектът проф. д-р  Николай Тулешков и още редица интелектуалци, според които преместването в бившия Партиен дом е подигравка с българската история.

„Преместването на българския парламент от неговия исторически дом в тронната сграда на комунистическия режим е върхова гавра със скрижалите и духа на нацията“, пишат инициаторите. Преместването на депутатите се случи с мотива, че в сградата на Народното събрание им било тясно.

През 2018 г. председателят на парламента Цвета Караянчева заяви, че преместването в бившия Партиен дом ще бъде по-удобно за народните представители: „Когато приключим заседанието в 2 часа, те трябва да отиват в другата сграда, там заседават комисиите, по-удобно ще бъда кабинетите и пленарната зала да бъдат на едно място”.

Двете сгради са в непосредствена близост, но в името на удобството Партийният дом бе напълно преустроен. В старата сграда на Народното събрание има 286 места за общо 240 депутати, макар те да са в пълния си състав само при откриването на парламента. Същевременно залата в партийния дом е ремонтирана напълно – в миналото е имала 800 места, а специалисти споделят, че акустиката е била чудесна, затова там се провеждали и концерти. Днес тя е пленарна и има 270 места – с 16 по-малко от старата сграда.

„Партийният дом на БКП е мрачна и съзнателно проектирана сграда, за да доминира над цялата околност. Това е кръпка в сърцето на столицата, мрачен символ на комунистическото и съветското господство, не по-малко зловещ от паметника на Съветската армия. Отделно, това варварство струва почти 50 милиона лева“, коментира Георги Даскалов, бивш главен редактор на в. “Демокрация”. „Аргументът, че народните представители нямали пространство в оригиналната сграда, в този случай не важи.“

Историкът проф. Пламен Павлов призовава „поне да бъде открито първото заседание и клетвата на депутатите да стане там, където ѝ е мястото, и в крайна сметка да се върне работата на парламента в основната сграда. Мен лично ме обижда, предполагам, че и много хора, това, че символ на парламента вече е Партийният дом – едно изключително неуважение към историята".

Продължава на следващата страница... 


Павлов коментира в ефира на БНР, че преместването на законодателния орган остава необосновано. "Ние не чухме нито едно смислено обяснение защо трябваше да се премести залата на парламента. Самият ремонт и преустройството на залата "Света София" според мен е естетически шок".

Тезата подкрепя и проф. д-р арх. Николай Тулешков – „Трябва ясно да се посочи огромното престъпление, което се извърши от българските депутати с цялата тази прескъпа операция, погазваща историческите ни традиции и символи, превръщащи ни в безродници, повтарящи до безкрай всичко отречено във времето далече назад. И единственото правилно е народното събрание да се върне обратно в историческото ни Народно събрание.“

Предвижда се то да се превърне в музей„В основите на сградата е зазидан един специален акт с имената на всички онези , които са допринесли за нейното построяване. И той завършва с едно послание – построената сграда да послужи за увековечаване на свободата и равнопоставеността в България и за прослава на българския народ", разказва пред bTV Елена Каменова, която ръководи посетителските групи в сградата.

Тя е построена в края на XIX век и е сред първите сгради, създадени след Освобождението. Решението за строежа й е взето от правителството на Петко Каравелов през 1884 г. Оттогава не е работила само два пъти – по време на Сръбско-българската война е била лазарет. И днес, когато стои празна и неизползвана.

 

Банята на раздора – ще се превърне ли архитектурният паметник в лаборатория?