Общество

Принцесата-продавачка

Писна ми от българските продавачки – нелюбезни, некомпетентни и Вечно намусени! Няма значение в какъв тип магазин ще влезнеш – те са там и сякаш една майка ги е раждала! Обикновено не те забелязват, но ако случайно попаднеш в полезрението им, или започват да те преследват из магазина сякаш на челото ти пише „крадец”, или явно недоумяват как си позволяваш да се мотаеш наоколо. Няма да забравя никога как преди години един приятел каза, че всички продавачки са родени за принцеси, но уви нещо се е объркало и ХОП ...... незнайно защо се занимават с нас, обикновените клиенти, които им плащаме

Принцесата-продавачка

Писна ми от българските продавачки – нелюбезни, некомпетентни и Вечно намусени! Няма значение в какъв тип магазин ще влезнеш – те са там и сякаш една майка ги е раждала! Обикновено не те забелязват, но ако случайно попаднеш в полезрението им, или започват да те преследват из магазина сякаш на челото ти пише „крадец”, или явно недоумяват как си позволяваш да се мотаеш наоколо.
Няма да забравя никога как преди години един приятел каза, че всички продавачки са родени за принцеси, но уви нещо се е объркало и ХОП ...... незнайно защо се занимават с нас, обикновените клиенти, които им плащаме заплатите.... Това беше преди доста време и аз искрено вярвах, че това ще се промени, но ето ни сега почти 10год. по-късно и сякаш нищо не е мръднало...
...влизам в един магазин в The Mall на една не много популярна в България испанска марка (не крия, че имам невероятно висок афинитет към бранда) и... НИЩО... сякаш съм невидима, сякаш не съм облечена отгоре до долу с техни дрехи (напълно случайно, но и напълно вярно). Аз не съществувам за тези момичета, аз съм ТАМ, но за тях ме НЯМА. Оглеждам се наоколо и се опитвам да привлека вниманието им, не защото ми е необходимо,  а защото не мога да се обслужа сама,  това не е магазин на самообслужване. Тя, Принцесата-Продавачка ми хвърля един явно неодобрителен поглед, преизпълнен с неразбиране ( „Откъде идва този шум?”) и продължава да се занимава със сгъването на едни пуловерчета... Честно казано, не реагирах, не поисках това което ми се полага – Уважение и Внимание, но и не си купих роклята, която си бях харесала.
И какво от това, ще си кажеш. ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО, следващият клиент ще я купи, а и ти ще се върнеш ( „Не изпадна ли вече в Крайна Нужда?”)
Напълно вярно!!! Нищо не постигнах.  Сигурна съм, че те дори не си спомнят за мен, за нас – техните КЛИЕНТИ. Не им пука дали ще си купим това, което предлагат, но дали така мислят техните работодатели? Дали искат клиентите им да се чувстват нежелани в магазините им – не мисля.
И точно поради тази причина предлагам да направим нещо революционно! Да направим КОНКУРС ЗА НАЙ-НЕЛЮБЕЗНА ПРОДАВАЧКА!!! Чрез него, ние, клиентите ще се опитаме да помогнем на собствениците на магазини да разберат дали хората, които са наели,  се грижат добре за бизнеса им или не, а ние най-вероятно – защо не – ще получим по-добро обслужване!
За целта ви моля за малко помощ,  защото сама няма да се справя! Номинирайте и гласувайте за вашите фаворити – Кажете на приятелите си за инициативата – и кой знае – това може да промени статуквото на властващите ПРИНЦЕСИ-ПРОДАВАЧКИ!