Ако следите протестите в Беларус през последните 15 дни, вероятно ви е направило впечатление, че често по време на демонстрациите звучи една и съща песен. Първоначално тя беше просто музикално оформление и тихо озвучаваше сблъсъците с полицията и призивите за справедлив и по-достоен живот. Постепенно обаче песента започва да се чува все по-често в репортажите от Минск, където протестиращите я пеят с пълен глас и със сълзи на очи. Но защо точно тази песен?
Тя носи името "Хочу перемен" ("Искам промяна"). Изпълнява я съветската рок група "Кино" – една от най-известните банди в СССР през 80-те години. Парчето набира популярност, след като е изпълнено в съветския криминален филм от 1987 г. "Асса". Историята се развива в украинския град Ялта, където престъпна група опитва да открадне скъпа цигулка. Филмът остава емблематичен за съветската култура не само заради динамичния си сюжет, но и защото песните от саундтрака към него са на пионери в рока и пънка за територията на СССР. По това време рокът все още е предимно ъндърграунд движение – слушането му става трудно, записите на западни музиканти се вкарват нелегално, а възможността за изпълняване на този стил в Съюза е само за „отбрани“ музиканти, близки до управляващите. Филмът "Асса" променя това.
Във финалната сцена на филма се появява вокалистът на група "Кино" – Виктор Цой, който играе млад музикант бунтар, поканен да свири на събитие, в което трябва да се съобрази с „идеологическите предпочитания“ на аудиторията. Той не казва и дума, става и си тръгва в знак на несъгласие с изискванията, а последните кадри от изпълнението на „Искам промяна“ пред фенове. Именно ролята на Цой в лентата го превръща в емблематична фигура за съветската култура, а песента за промяната излиза извън контекста на филма.
По време на Перестройката песента придобива политически нюанс и още оттогава започва да се пее по митинги, макар фронтменът Виктор Цой да се обявява против политизирането на творбата. Той умира в катастрофа през 1990 г. и така и не доживява да види промяната в своята държава.
Песента цитира и самият Михаил Горбачов – първият и последен президент на СССР и инициатор на Перестройката. В интервю от 2012 г. той споделя: „Цой пее „Искам промяна“ на концерти, хората казват открито и директно: „Искаме промяна“. Опасно е да започнем големи промени в страната ни. Опасно и рисковано, но трябва да започнем“.
Перемен требуют наши сердца
Перемен требуют наши глаза
В нашем смехе
И в наших слезах
И в пульсации вен
Перемен!
Мы ждём перемен...
(* "Сърцата ни искат промяна, очите ни искат промяна! В нашия смях и в нашите сълзи, и в пулсиращите вени… Промени! Чакаме промяни")
През 2011 г. песента звуча в Москва на протестите срещу руския президент Владимир Путин. През 2015 г. пък музиканти я пяха по време на предизборната кампания в Украйна.
По време на антиправителствени протести в Беларус преди 10 години демонстрантите пускаха синхронизирано песента от телефоните си. И звучеше толкова често, че властите в Минск забраниха на местни радиостанции да я въртят. Въпреки това днес тя отново оглася улиците на Беларус с пълна сила, за да докаже, че никой не може да заглуши гласа на промяната.
