Празниците прекарах в Стара Загора и попаднах на чуден зимен фестивал, носещ празнична и топла атмосфера. Празнична, заради организираните специално къщички с магазинчета в тях за ръчно изработени, традиционни за района на всеки от представените майстори сувенири, рисувани шалове, плетени животни. И топла заради усещането и визията на приказна зимна картина, която създаваха. Пък и плетените вълнени чорапи, терлици и наметала подсилваха усещането за топлина и допълваха празничното усещане, типично за традиционните коледни базари. Поразпитах майсторите, които отзивчиво посрещаха всеки минувач, сякаш не толкова да предложат стоката си, колкото да го заредят с усещането за нещо свято и родно. Оказа се, че организатор на празничния зимен фестивал в града е Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите.
А дали традициите са това, което бяха? Поинтересувах се за Националната инициатива „Пазител на традициите“ по-скоро от любопитство. За нашето съвремие и забързан живот традициите са повече атрактивно преживяване и зрелище, отколкото съпреживяване. Но едно докосване до най-българските обичаи, песни и блюда и онази празничност и топлина, която се опитваме да си обясним, отново преизпълва битуването. Докато нашите деди така са оцелявали, сега за нас подобна екзотика ни причислява към отворилите уста от удивление чужденци. Но болката, която жегва сърцето ни при някой танц на нестинари, при вида на пъстрите шевици на някоя носия или от вика на някоя момиче, потопило се в хорото, си е чисто българска. Свиването на сърцето сякаш ни изважда от насъбралата се тълпа зрители, които ще говорят затова ден-два, а може и три. Усещането и споменът са по-трайни, по-дълбоки, по-пълнокръвни. И тогава и най-твърдата и бодлива вълна на чорапите изглежда като най-топлото и меко чорапче, което ни предпазва от студените дни.[[quote:0]]Най-интересното за новата 2014 г. предстои. Инициативата „Пазител“ всяка година, от създаването й през 2009 г., провежда годишни награди в категории „Занаяти“, „Фолклор“, „Изобразително изкуство“, както и с подкрепата на различни сдружения и утвърдени вече институции като ансамбъл „Филип Кутев“, например. Номинираните са хора, които са доказали таланта си и работят за запазването и представянето по обаятелен начин на традиционното българско. От 2012 г. съществува и категория „Личност или организация“, както и „Майстори“ – в кулинарните и традиционно българските ястия.
Надпреварата предстои. Очаквам с нетърпение подобни фестивали, променящи не само градското настроение, но и монотонния ритъм на сърцето. Изключително зрелищни и емоционални са кулинарните надпревари, т. нар. „Пъстра трапеза“, които се провеждат в редица градове из страната. Това са своеобразни празници за града, в който се провеждат.
