Пълната благословия на руския патриарх Кирил за военната инвазия в Украйна разцепи православната църква и отприщи безпрецедентни вътрешни сътресения. 75-годишният Кирил, близък съюзник на руския президент Владимир Путин, разглежда войната в Украйна като част от атаките на Запада, който той намира за упадъчен, особено след като папата се произнесе за приемане на хомосексуализма.
От 260 милиона православни християни в света, около 100 милиона живеят в Русия. Но войната обтегна отношенията на Русия и света и в религиозен аспект.
Това, което Путин вижда като политическа реставрация на руското влияние, Кирил разглежда като своего рода кръстоносен поход. Патриархът и Путин споделят визията за "Руски свят" за духовното единство и териториално обединение с части от бившия Съветски съюз.
Но позицията на руския патриарх предизвика бурни реакции в Русия, както и сред православните църкви по света, свързани с Московската патриаршия. В Русия близо 300 православни членове от Руски свещеници за мир подписаха писмо, с което осъждат убийствата на цивилни в Украйна.
„Народът на Украйна трябва да направи своя избор сам, а не поставен под прицел, без натиск от Запада или Изтока“, пише в писмото. В него се подчертава, че сега милиони граждани в Украйна са разделени между Москва и Киев. Русия нарича действията си в Украйна "специална операция", която не е предназначена за окупиране на територия, а за унищожаване на опасни националисти.
Разкол с православните църкви по света
Заради войната в Украйна, в Амстердам свещениците в православната енория „Свети Николай“ спряха да почитат патриарх Кирил в службите си. Енорията скъса връзките си с Московската патриаршия с мотива: „Това е много трудна стъпка, предприета с болка в сърцата ни“.
В Украйна има около 30 милиона православни, които са разделени между Украинската православна църква на Московската патриаршия и две други православни църкви. Украйна е от голямо значение за Руската православна църква, защото се разглежда като люлката на руската цивилизация, откъдето тръгва историята на руската държава и духовност.
Позицията на патиарх Кирил създаде пропаст между Руската православна църква и други християнски църкви по света като редица представители на християнски църкви написаха писма с молба Кирил да се намеси в конфликта и да обуздае Путин. Руският патриарх отговори, че „силите, които открито смятат Русия за свой враг, са се приближили твърде близко до нейните граници и Западът е въвлечен в широкомащабна геополитическа стратегия за отслабване на Русия.
Путин по стъпките на Сталин
След Октомврийската революция от 1917 г. съветските лидери започват да ликвидират Руската православна църква. Сталин я съживява след нахлуването на Хитлер в Русия през Втората световна война, за да сплоти обществото.
„Същата тази идея сега се възражда от Путин“, каза Оленка Певни, професор по славянознание и украинистика в университета Кеймбридж. „Тъй като руската позиция в света и руската идентичност се разклатиха, Путин отново привлече Църквата, за да му помогне да обедини руския народ и се опитва да прокара идеята за обединена руска православна църква, за да отрече всякакво религиозно разнообразие“, каза тя пред Ройтерс.
Схизмата с Ватикана
Пропутинската позиция на патриарх Кирил влоши и отношенията с Ватикана. През 2016 г. папа Франциск стана първият римокатолически понтифик, който се срещна с лидер на Руската православна църква след големия разкол от 1054 г., когато църквата се раздели на Източна и Запада. Франциск и Кирил обявиха, че планират втора такава среща тази година, но практически сега тя е невъзможна, казаха експертите.
