Най-малко 12 000 жени всяка година в Киргизстан все още са отвличани и принуждавани да се омъжат против волята им. Въпреки това нараства общественият натиск да се сложи край на този средновековен обичай. "Гардиън" разказва няколко истории на киргизки момичета, чиито съдби са пряко свързани с бруталната традиция "ала качуу".
Айсулуу се e прибирала у дома, след като е прекарала следобеда с леля си в село Ат-Баши, недалеч от Прохода Торугарт, който разделя Киргизстан и Китай.
"Беше 5 часа следобед в събота. Имах хартиена торба, пълна със самса [кнедли от тесто, пълнени с агнешко, магданоз и лук]. Леля ми винаги ги приготвяше през уикендите", разказва тя.
"Автомобил с четирима мъже вътре дойде от посока, противоположна на моята. И изведнъж колата... се обърна и в рамките на няколко секунди вече беше до мен. Едно от момчетата отзад излезе, дръпна ме и ме бутна в колата. Изхвърлих цялата самса на пътя."
"Виках, извивах се, плаках, но нищо не можах да направя."
Мъжът, който я е отвлякъл, скоро щеше да стане неин съпруг. На сватбата си Айсулуу открива, че тя дори не е била жената, която той е възнамерявал да отвлече за брак. Но в бързането и тъй като се е налагало да се върне у дома с булка, след като се е лутал по улиците през целия следобед, мъжът решил да се задоволи с първото "сладко момиче", което вижда.
Това се случва през 1996 г., когато Айсулуу още била тийнейджърка. Днес тя има четири деца от своя похитител съпруг, за когото все още е омъжена.
Известна като "ала качуу" ("вземи и бягай"), бруталната практика на отвличане на булки има своите корени в средновековието по степите на Централна Азия, но продължава и до днес. Забранена е в Киргизстан от десетилетия, а законът е затегнат през 2013 г., като се налагат присъди до 10 години затвор за тези, които отвличат жена, за да я принудят да се омъжи. Преди това глобата е била в размер само на 2000 сома - стойността на около 25 долара.
Новият закон обаче не е ограничил практиката и преследването е рядкост. Независимо от това, според правозащитната организация Restless Beings "това е значително развитие, тъй като преди това присъдата за кражба на добитък беше значително по-голяма от тази за ала качуу".
"Щастливият брак започва с плач."
Това гласи една киргизка поговорка и тези сълзи са от гняв и ужас в началото на брака за булките ала качуу.
Ала качуу се практикува във всички страни от Централна Азия, но е особено разпространен в селските райони на постсъветския Киргизстан с преобладаващо мюсюлманска нация, наброяваща около 6 милиона души. По време на съветското управление обичаят е бил рядък и родителите обикновено са уреждали бракове.
Данните от Центъра за подкрепа на жените, организация, която се бори за равенството между половете в страната, показват, че поне 12 000 брака се сключват и се консумират всяка година против волята на булката. Цифрата е от доклад за 2011 г. и се смята, че е подценена, уточнява "Гардиън".
Тези, които отвличат жени казват, че го правят, за да докажат своята мъжественост, да избегнат ухажването, което е считано за скучна загуба на време и да спестят плащането на kalym - зестрата, която може да струва на младоженеца до 4000 долара в брой и животни.
Ала качуу в някои случаи може да бъде "отвличане" по взаимно съгласие.
Това се случва, когато двойката иска да ускори процеса на брака. Тогава просто булката се отвежда в къщата на бъдещия съпруг. Свекървата приветства жената и я принуждава да носи jooluk, бял шал, който означава подчинение на новото семейство на булката. След това идва сватбата. Около 80% от отвлечените момичета приемат съдбата си, често по съвет на родителите си.
18-годишната Аитилек носи белия шал, символизиращ нейното подчинение на исканията на брачния си похитител. Снимка: Noriko Hayashi/Panos
Продължава на следващата страница...
Според данни от UNICEF в Бишкек процентът на момичетата на възраст от 15 до 19 години, които забременеят в Киргизстан, е сред най-високите в региона. Въпреки че е незаконно, цели 13% от браковете в страната са сключени преди навършване на 18-годишна възраст на булката.
Смята се, че 2000 жени са изнасилвани от бъдещите си съпрузи всяка година, като отново тази цифра е доста снижена, но актуална статистика няма. По този начин момичетата са осъдени да се омъжат, тъй като връщането в семейството им би било дълбок белег на срам.
Избягалите булки пък се изправят пред риска от по-нататъшно насилие и дори смърт.
Една такава булка е 27-годишната Айзада Канатбекова, открита удушена до смърт в поле в началото на април тази година, два дни след като беше насилствено вкарана в кола с помощта на двама минувачи. Отвличането е станало посред бял ден в центъра на столицата Бишкек - тревожен индикатор, че тази практика не се ограничава само в провинцията.
Алтин Капалова, писателка, феминистка, активистка и изследователка в Университета на Централна Азия в Бишкек, осъди липсата на правна защита за жените.
"Полицейското управление не е безопасно място за жена, която търси помощ."
"Ако една жена отиде в полицейско управление, за да съобщи за отвличане, те й се смеят. Казват й, че това не е тяхна работа, да се прибере вкъщи и да се уреди със семейството си", каза тя.
През 2018 г. един шокиращо ужасен случай подчерта безчувственото отношение на властите. Жертвата, Бурулай Турдаали Кизи, 20-годишна студентка по медицина, беше убита в полицейско управление от мъжа, който я беше отвлякъл. Той я намушква, след това издълбава нейните инициали и тези на друг мъж, за когото е планирала да се омъжи, до тялото на жената. Офицерите били оставили двамата сами в чакалнята.
Извършителят е осъден за убийство на 20 години затвор. Но активисти казват, че по-голямата част от насилието над жени в страната все още остава ненаказано.
Динара се бори с роднина на мъжа, който я е отвлякъл. В крайна сметка 22-годишното момиче приема да наложат бял шал върху главата й, което означава, че се подчинява на исканията да се омъжи. "Това е нашата традиция", казва самата Динара.
"Проблемът е в културата и образованието, а не в законите", казва Капалова, която получава постоянни заплахи от 2019 г., когато съвместно организира първата изложба на феминистко изкуство в Киргизстан.
Друга киргизстанка, която се надява на промени в отношението към жените, е художничката Татяна Зеленская, която работи с правозащитната организация Open Line Foundation. Те подкрепят жертвите на отвличане чрез консултации и правни съвети. Зеленская е създала рисунките и графиките на видео игра за смартфони "Spring in Bishkek", която има за цел да убеди младите хора, че отвличането не е традиция, а престъпление.
Само за малко повече от шест месеца приложението вече е изтеглено повече от 130 000 пъти - изключителен успех, като се има предвид, че разработчиците са се надявали на 25 000. В играта играчите стават свидетели на отвличането на най-добра приятелка и трябва да я освободят, докато на екрана се появяват съобщения с предложения за помощ, подготвени от психолози, журналисти и активисти, както и реални телефонни номера, които могат да се използват при спешни случаи.
"Идеята е да накараме момичетата да разберат, че са господарки на собствената си съдба."
"Ето защо ги превръщаме в героини, способни да се разбунтуват и да променят хода на нещата. За едно поколение жени, израснали с идеята, че нищо не е възможно без одобрението на мъжа, разхлабването на тази концепция е трудно", разказва Зеленская
Киргизкото правителство не е показало, че подкрепя тези усилия. Всъщност формулировката на новата конституция се чете от мнозина като промяна в приоритетите към ерозия на правата на човека и основните свободи, ако те са в конфликт с "традиционните" ценности.
Прологът на конституцията, въведен от националистическия президент Садир Джапаров и одобрен на референдум през април 2011 г., подчертава значението на духовните и културни ценности на киргизското общество - "следвайки традициите на нашите предци, продължавайки да живеем в единство, мир, хармония с природата, въз основа на предписанията на Манас Великодушен ", позовавайки се на героя от киргизки епос.
Мнозина разглеждат пасажа като мълчаливо одобрение на ала качуу.
Отвлечена, за да бъде омъжена насила, после убита – ужасяващата история на Айзада
