ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Още една къща паметник на културата ще бъде частично разрушена

Още една къща паметник на културата ще бъде частично разрушена

снимка: Венцислав Илиев

Поредната къща паметник на културата в столицата, е застрашена, за да бъде построена 25-метрова сграда с подземен паркинг. В нея е живял един от строителите на млада България след Освобождението. Цветан Радославов се е гордеел, че е българин, но днес, през 2021 г., не личи, че ние да се гордеем с делата му.

През далечната 1885 г. България преминава през поредните изпитания. Сърбия обявява война на страната ни. Именно в тези тежки дни към бойното поле като доброволец върви Цветан Радославов.

Тогава той композира песента „Горда Стара планина“, която по-късно е обработена от композитора Добри Христов и през 1964 г. се превръща в химн на България.

Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи, които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт. Радославов отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика. Той живее в малка мансарда на улица „Ангел Кънчев“ № 3, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.

Именно тази сграда влиза в плановете на проект, за който заповед е издал главният архитект на Столична община Здравко Здравков. Проектът е с цел частно инвестиционно проектиране – изграждане на нова сграда с височина над 25 метра и подземни гаражи на три нива, която ще се издига между пл. „Славейков“ и пл.„Гарибалди“. Инвестиционните намерения предвиждат събарянето на част от сградата, а на нейно място да се изградят три нива подземни гаражи с асансьор.

Къщата е построена през 1905 г. от арх. Георги Фингов и арх. Кирил Маричков – автори на едни от най-красивите сгради у нас от началото на 20 век. От 1910 до 1928 година на последния етаж е живял Цветан Радославов.

Още като дете Цветан Радославов расте в обкръжението на видни общественици от Свищов като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово той прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторската си титла по философия в Лайпциг. Първо е гимназиален учител в Габрово, след 1897 г. – в Мъжката гимназия в Русе, а впоследствие преподава в Трета мъжка гимназия в София

След като вече беше разрешено събарянето на емблематични сгради с културна и историческа стойност – като Къщата с ягодите, Двойната къща, Къщата на Гешов и други, изглежда управляващите София ще заличат още едно място, част от историческата ни памет. Ако не желаете това да се случи, можете да се включите в подписката против частичното разрушаване на сградата на ул. „Ангел Кънчев” 3.

 

Къщата с ягодите – последен поглед отвътре, преди да я демонтират