ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ню Йорк: Най-страшното нещо на света е мракът зад леко открехнатата врата

хората не се учим от историята, особено от тази с тъжна равносметка. Гледаме да я забравим.

Това подценяване позволи на десетки хиляди да прекарат ежегодните празненства от карнавала "Марди Гра" в тесните улички и барове на френският квартал в Ню Орлиънс. Или тълпите студенти по плажовете на Маями, Флорида, където по традиция се прекарва студентската пролетна ваканция в началото на март месец.

И ето на. Почти с тримесечно закъснение, бавно и Америка откликва на кризата с коронавируса. От новините, брифингите и призивите на учени, лекари, губернатори и кметове дори днес идват противоречиви, хаотични и променящи се ежедневно (дори на всеки час) решения, мерки и препоръки. Разкъсвани между желанието за бързо спиране на заразата, за бързо снабдяване на огромните липси в болниците на всичко – от маски и тестове до дихателни апарати, медицински персонал и леглова база. В същото време се правят отчаяни усилия за запазване на работеща икономика и за покриване на разходите на най-ощетените от принудителната карантината отрасли на икономиката  – транспорта, хотелиерството, туризма, образованието, ресторантьорството, културата, спорта и още много, както и малъку и среден, и едър бизнес. Закъснелите и хаотични мерки на управляващите водят и до бърза загуба на доверието в работата на институциите.

Вчера Вашингтон вкара и военновременни закони за производство. Като начало в "Дженерал Моторс", налагайки на автомобилния гигант да произвежда дихателни апарати.

Цената на кризата става все по-огромна и все по-непосилна. Да, дори за Америка. За най-богатата страна в света, с най-напреднала медицина, с най-огромен ресурс, с огромен паричен резерв, но и с една от най-лошите и скъпи системи за опазване на общественото здраве. И с неадекватно лидерство.

Всичко това заради един вирус. Грипен вирус от ново поколение. Непознат досега и различен единствено по огромната скорост на заразяване, която предизвиква. И така, успоредно с изучаването на този невидим и непознат враг, успоредно с денонощното търсене на бързи тестове, ваксини и лекарства, светът трябва да се справи и с недоверието и съмненията си. И най вече със страховете си.

Преди години в едно интервю на въпрос кое е най страшното нещо на света, Стивън Кинг отговаря така: “Тъмното пространство зад леко открехната врата”.

Безспорно е, че това, което най-много ни плаши нас, хората, е неизвестното, непознатото, неочакваното. През цялата си история човечеството не е спирало да прави усилия да осветли това тъмно пространство, да разбере какво е това там отвъд, да го изучи, да го опознае и така да спре да му се стряска и да го пребори.

В точно такава ситуация сме днес. И при това – всички, всички до един на планетата. Като малки деца в леглата си, втренчени в тази тъмнина зад леко открехнатата врата. Абсолютно без да знаем какво ни чака там, кога ще просветне зад вратата, кога ще излезем на светло.

Спътник ни е само надеждата. Надеждата, че най-смелите и най-умните от нас ще намерят сили по-бързо да разберат какво има в тъмното и как да го победим.

Дотогава ни остава да се подкрепяме един друг по всеки възможен начин, да знаем, че не сме сами, че заедно ще се справим. Обадете се на всички роднини, приятели и познати. И на тези, които не харесвате. Проявете съпричастност. В онези клипчета в YouTube и в потока новини и постове има толкова много любов, взаимопомощ, състрадание и героизъм, какъвто светът рядко е виждал. Има толкова много надежда. "Пирогов" няма къде да сложи стотиците записали се доброволци. В Ню Йорк са хиляди. Момчета и момичета, разнасящи храна на възрастни в София, в Ню Йорк, в Париж, Сараево и Милано. Концерти от балконите. Операта в Бургас шие медицински маски. Дарения и саможертви ни съпътстват всеки ден.

Увереността ни, че и това ще мине, се крепи именно на този тих и ежедневен героизъм, а той е "по-заразителен" от вируса.

Обичайте живота с всичка сила. Той е по-силен.

Пазете се. Пазете близките си. И засега #стойтесивкъщи.

 

 

Една българка от Берлин: Всички тук бързо заработиха като една машина