ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ню Йорк: Най-страшното нещо на света е мракът зад леко открехнатата врата

Ню Йорк: Най-страшното нещо на света е мракът зад леко открехнатата врата

Снимки: Личен архив

Мадлен Чолакова е една от най-красивите и съдържателни български актриси. Позната ни от е от филми като "Иван Кондарев", "Игра на любов", "Ешелоните на смъртта". Създател на „Свободен театър“ - един от първите опити за независим театър в България. От години живее и работи в Ню Йорк. Мадлен написа този текст специално за нас, Момичетата от града.

Повече от 20 години живея в един от най известните градове в света, Ню Йорк. В Ню Йорк е моят дом, моето място, моите приятели моят живот. Обичам този град с цялото си сърце. Обичам улиците, площадите и хората му. Обичам го през всеки сезон и всеки ден. Обичам и добрите и лошите му страни, красивите и не толкова, радостните и тъжните моменти изживени в него, стоицизма и хумора на хората му, наричащи себе си нюйоркчани.

Пиша това в София. Дойдох си, отдавна планирано идване.Трябваше да е за седмици. Сега не знам кога ще се върна.

Както всички, сега пазя стаята си и гледам новините. И от родината, и от света. 

Гледам любителско видео от Ню Йорк, от вчера. Има много такива в YouTube. Това е заснето с камера, закачена на велосипедист, който пътува из града. Покрай него прелитат камиони със стоки, линейки, полицейски патрули, частни автомобили съдържащи в номерата си знак за лекар в автомобила, велосипеди на разнасящите готова храна, тук таме пешеходци с маски на лицата, тук таме без. Дори да не си живял в града, картината изглежда нереална.

Изглежда като гигантски декор за филм на ужасите.

Особено нереални изглеждат снимките от високите етажи или видеата, направени с дрон, показващи вечно задръстените с коли или гъмжащи от хора авенюта, булеварди, улици, паркове и площади на мегаполис изпразнени от живот. Хората не спират да качват подобни изображения. Те стават все по абсурдни и невъзможни, а са факт.

Разпъване на гигантски палатки за полева болница в "Сентръл Парк". Там където тичаха деца и влюбените лежаха по тревата.

Хладилен камион на задният вход на университетска болница за телата на мъртвите. Зад него е учебният комплекс.

Гледка отвисоко над празните булеварди, но ето хора, много хора пред вход на болница. Отпред палатки за бързи прегледи, полицаи следят за реда на чакащите, наредени в по пет редици заграждения за да бъдат прегледани.

Ако има тестове. 

Ако има лекари.

Ако има сестри.

Ако има санитари.

Ако има легла в болницата.

Чета пощата си. Говоря с приятели в града. Соня е прекарала заболяването в болница. Еми и семейството й са в лятната си къща в Лонг Айлънд, снабдяването е трудно, интернетът – слаб. Тоби от моята кооперация, на 84, не смее да отиде да си напазарува. Изтощени са от дезинфекциране на етажите, общите помещения, местата за боклук и пералното. Фитнесът в сградата затвориха още на 10 март. По нашата улица се виждали само транспортните камиончета на пощите, разнасящите поръчки и тези, които разнасят храна. Тъжно, абсурдно, невероятно и все пак реалност.

Да, Америка реагира непростимо късно.

Причините са много и комплексни. На първо място е упоритото и продължаващо с месеци неглижиране и омаловажаване на проблема от управляващите във Вашингтон и преди всичко от президента Тръмп. На местно ниво –  ясната за цяла Америка, дълбока и дълголетна несъстоятелност, изостаналост и неефективност на обществената здравна система. Проблемите в нея оставяха щат след щат абсолютно неподготвени за локална епидемия, камо ли за пандемия в нашият толкова обвързан свят. Най-пострадали, естествено, се оказаха огромните градове на Америка с огромните им врати към света. Ударът е най силен в Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго.

Помогна и вроденото пренебрежение на редовите американци към заплахи от “далечни” дестинации като Европа и Азия. Това самочувствие на недосегаемост вече е носило лоши последствия – Пърл Харбър през 1941 или 11 септември през 2001. Но

Има още...