Непростимото, според нас, е следното. Живеем в ХХI-ви век и до ден днешен подписваме писмата, картичките и други покани, поставяйки името си след това на партньора си. Ако не ми вярвате, обърнете внимание на която и да е кореспонденция, която сте получили по повод рожден ден, годишнина и/или друг празник. Ще забележите следния ред на изброяване на членовете на съответното семейство: мъж, жена, деца, куче, котка и рибка. Дори кучетата са поставени преди котките, а що се отнася до рибките – не знам към кой джендър приспадат те.

Фактът е, че хетеросексуалните връзки са все още в криза. Един от знаците за този обществен феномен е позицията на жената в края на тези на пръв поглед малки неща. Ала не само – погледнете как се адресира кореспонденцията от официални административни органи. По същия начин – пример: Г-н, Г-жа Х.

Независимо дали сме работещо момиче или съвременна домакиня, ние – жените, сме тези, които се сещат за картичките, избират ги, надписват ги от името на всички и в крайна сметка, се подписваме ретроградно.

И още – в повечето случаи тези картички си ги изпращаме една на друга. Ние сме тези, които отварят пощенския плик, внимателно прочитат пожеланията, отделят време да покажат картичката на половинката (която я поглежда за секунда, за да каже: “Колко мило!” и да продължи да прави своето) и ние сме тези, които я закачват прилежно на хладилника за спомен.

Защо тогава продължаваме да се поставяме на второ място?!?! От уважение? От състрадание! Любов?!