Учителите обвиняват родителите за поведението на своите ученици. Родителите връщат топката и често очакват преподавателите да им свършат работата и по възпитанието, а не само по образованието на децата. А дали виновни не са учебниците?
Въпросът е риторичен. Ясно е, че отговорността е споделена и на първо място всичко тръгва от дома. Но въпреки това не можем да останем безпристрастни, когато се натъкваме на откровени недомислици в учебниците и помагалата, които използват децата.
Такъв неприятен пример срещаме на страница 4 в Тетрадка 2 към учебника по Български език за четвърти клас на издателство Булвест 2000.
Първоначално Цветелина Сантулова забелязва противоречивото стихотворение и пуска негова снимка във Фейсбук. Моментално вниманието на много потребители е привлечено от текста. Защо?
Защото не трябва да вменяваме на 11-годишните, че трябва да мълчат, тъй като въпросите им са досадни и с тях безпокоят авторитетната фигура на бащата. Не е трябва да го вменяваме на деца от всяка възраст и във всеки клас всъщност.
Иначе авторката – Зоя Василева, е написала десетки произведения за малки и големи, в които го няма елемента на "досадното дете", може би е било по-удачно съставителите на учебниците да използват тях за пример?
Съгласете се, че с тая "поезия", включена в одобрения от МОН учебник за 4 кл., децата няма как да имат високи очаквания...
Posted by Емил Джасим on Monday, 18 January 2021
Без момичета в иранските учебници
