Издателят и кандидат за депутат от листите на коалиция ПП-ДБ Манол Пейков има намерение да спаси родната къща на именития ни писател Димитър Талев в град Прилеп.
Къщата в Северна Македония се руши и част от нея е обявена за продан и Пейков започва да прави планове как да помогне за спасяването на тази реликва, защото въпреки надеждите българската държава да се намеси с план за купуването на къщата, това така и не се случва.
Така Пейков заминава със собствената си кола и отива на място в Прилеп:
„Планувам това пътуване от септември, откакто за първи път чух, че къщата на Димитър Талев в Прилеп се продава. Имах плахи надежди междувременно българската държава да се намеси и да купи къщата, но се оказаха напразни.
Вчера най-сетне запалих колата и – придружен от колегата ми Krasimir Lozanov – отидох до Прилеп и се срещнах със собственичката Snezana Acheska”, написа Пейков във Фейсбук.
Снежана Аческа придобива къщата като наследство от семейството на съпруга си, който вече е покойник. Неговият дядо купува имота от семейство Талеви, известни в Прилеп с фамилията Палисламови преди почти 100 години – през 1926 година. Това е къщата, в която Димитър Талев се ражда на 13 септември 1898 г., когато Прилеп още е във владение на Османската империя.
Димитър първоначално учи в родния си град при учителя Йордан Ацев и така се запалва към четенето и литературата. Остава без баща едва 9-годишен, а на 12 постъпва в Солунската гимназия. Макар рано да напуска родния си дом, Димитър Талев запазва романтичната си връзка с него. Неслучайно именно това е първообразът на дома, в който живее фамилията Глаушеви от прочутата четирилогия на Талев с първия роман "Железният светилник", който е един от най-издаваните и четени български романи.
Историята на къщата
Манол Пейков прави удивителна ретроспекция за дома на Талев, за който, докато той е бил жив, дори съпругата му е знаела колко значима е къщата, която обитава.
"Снежана Аческа се жени и се заселва в къщата в началото на 70-те години на миналия век и по нейните думи, научава съвсем случайно в чия къща живее, благодарение на учителка от пловдивската гимназия "Димитър Талев", която се свързва с нея с молба да посети къщата с група ученици. Оттогава Снежана е пускала в къщата напълно безплатно хиляди българи, които редовно идват с автобуси, за да посетят и да се поклонят пред родното място на големия писател", разказва ни Манол Пейков.
"А пък тази чешма е сигурно най-сниманата чешма в Европа",
отбелязва Снежана по повод на запазената стара каменна чешма в двора, която носи оригинален надпис от 1889 г. с името на Тале Палисламов – бащата на Димитър Талев.
Продължава на следващата страница...
Преди няколко години Снежана Аческа влиза в конфликт с някои прилепски управници, които се опитват да я "убедят" да спре да пуска български групи в къщата. След като категорично отказва ("Че как няма да ги пускам? Това за тях е свято място!"), електричеството в къщата е спряно ("появиха се някакви мистериозни задължения към енергото", отбелязва с тъга Снежана) и семейството е принудено да се премести на другия край на Прилеп, в бащината къща на самата Снежана.
"Днес къщата на Димитър Талев е занемарена и изоставена и от българската държава, и от именития си род, чиято собственост е била. Никой не е стъпвал там от повече от три години, освен един-двама приятели на Снежа, които я наглеждат от време на време. Самата Снежана вече е трудноподвижна и рядко става от леглото", обяснява как стоят нещата издателят и продължава с историите:
"През последните пет години едно от основните усилия на Снежана е да убеди българската държава да купи къщата. През няколко месеца провежда пресконференции, а в българската преса често излизат репортажи по темата, но без повече държавна реакция.
Дори т.нар. "патриотични формации“ в българския политически живот не са проявили интерес да застанат за каузата за спасяването на къщата.
"Турците също я искат – била е собственост на турски бей и са готови да ми броят парите на ръка още утре", споделя с горчивина Снежана. "Но аз им казах, че няма да им я дам. Тази къща принадлежи на България.", разказва Пейков от лични я си профил.
Личната мотивация на Манол Пейков
"И тук идва моментът да споделя защо всъщност ви разказвам всичко това, приятели – и кое (освен личното ми любопитство) ме подтикна да запаля колата, да мина тези 500 километра и да прекарам вчерашния ден в разговори с наследничката на Талевата къща. Направих го, защото в последните месеци в главата ми се оформи план, колкото простичък, толкова и смел. Цяло чудо е, че тази къща е оцеляла през вековете – при това във вид, който не се различава особено от външния вид на дома, в който се е родил Талев и в който са отеквали (и завинаги ще отекват) стъпките на неговите герои.
Повече от очевидно е, че къщата, дори в днешното си окаяно състояние е важна и неразривна част от българската национална памет – и че ако ние, българите, възпитани и отраснали с героите на Талев, не я опазим и съхраним за поколенията, дето идват след нас, няма кой друг да го стори.
Също толкова очевидно е, уви, че българската държава не прави нищо това да се случи. Затова ви предлагам да вземем да го направим ние с вас", призовава издателят. Той предлага следния план за действие:
Планът за спасяването на къщата
● Официалната обявена цена на къщата е 100,000 евро. (В личен разговор Снежана склони да слезе до 80,000.)
(Следва да се отбележи, че още преди няколко десетилетия къщата е поделена между трима братя, и частта от къщата, на която Снежана е собственик и е обявила за продажба, е две-трети от оригиналната Талева къща. Третата третина се владее от възрастна жена, която на този етап не е проявила желание да продава.)
● За адекватен ремонт на къщата ще са нужни поне още 100,000 евро. Това прави между 360 и 400,000 лева за къщата, плюс ремонта, плюс евентуалните такси за адвокати и прехвърляния.
В мига, в който ние с вас успеем да съберем сумата, аз и Чило (който между другото е огромен почитател на Талев) сме готови да се ангажираме с всички формалности – проверка за тежести, търсене на адвокати, нотариуси, архитекти, инженери, строители, музейни работници, специалисти по реставрация.
● Планът е къщата да стане собственост на фондация "Манол Пейков и приятели", като част от къщата в момента с десет стаи, а ако някой ден купим и останалата 1/3 ще станат и повече, да се превърне в музей на Димитър Талев.
● Останалата част бих искал да превърнем в писателска и преводаческа резиденция – място, на което да отсядат за по седмица или месец писатели и преводачи, докато работят върху нов творчески проект.
Винаги съм смятал този формат за един от най-смислените и елегантни начини за водене на творчески и културен диалог. Намирам също така, че изключително подхожда именно на този град – спокоен, уютен, древен, заобиколен от планини – и именно на тази къща.)
И понеже зная, че веднага ще се намерят хора, които ще забележат, че цените на аналогичните имоти в Прилеп – особено за къща в подобно състояние – едва ли достигат и до 1/3 от исканата цена, бих искал да ви припомня как се различава цената на пианото на Джон Ленън или китарата на Хендрикс (да речем) от една обикновена китара или пиано.
Ценността на тази къща за нас като българи е преди всичко нематериална – и е истинско щастие, че изобщо можем да си позволим.
Ето и банковата сметка на фондацията на Манол Пейков:
Фондация "Манол Пейков и приятели"
Пловдив, бул. Александър Стамболийски 9
Търговска банка Д АД
IBAN: BG09DEMI92405000310141
Основание: Дарение за родната къща на Талев
или PayPal: [email protected]
