След 3 седмици по кината "Игра на доверие" на режисьора Мартин Макариев е най-гледаният български филм, като той  повдига завесата на темата за домашното насилие и насилието над жените.

Как израства един насилник и той осъзнава ли, че е такъв? Каква роля имат майките и счупеният семеен модел? И може ли жертвата да се спаси - разговаряме с актрисата Луиза Григорова - Макариев, която изигра главната роля на Елена и не спира да получава съобщения от фенове за изключително въздействащия филм, за който всички говорят.

Луиза, как дойде поканата за тази роля на порасналата Елена, която е живяла в семейство, страдало жестоко от домашно насилие? Какво те привлече в тази роля?

Яна Маринова (вижте интервюто с нея тук) ме покани директно за тази роля. Тя ме убеди, че иска да разкаже историята какви са последствията да имаш безкрайно тежко детство и как, когато пораснеш, не можеш да избягаш от проблема: или се превръщаш в жертвата, или в насилника. Яна беше много убедителна, когато говорихме, че темата е интересна и актуална. Но е странно да говорим, че темата е актуална, след като тя съществува, откакто свят светува. Тя е константно актуална, което я прави още по-страшна. Явно това е тема, от което човечеството не може толкова лесно да се отърве. Затова във филма разглеждаме дали индивидът може да се откъсне от тази ситуация.

Как се снима такъв филм от млада майка като Вас?

Беше много емоционално. Когато снимахме филма, бебето ми беше на 8 месеца и хормоните ми още бушуваха между кърменето и отбиването, майчинството и частичното връщане на работа. Бях много чувствителна в този момент и преживявах събитията съвсем наистина. Аз обичам да си причинявам такива неща, когато снимам, защото по този начин влизам надълбоко в персонажа и това си личи. Снимките протекоха много гладко и бързо - моята част отне само 10 дни.

Домашното насилие само български проблем ли е?

Далеч не. Проблемът е заложен от зародиша на хомосапиенс, защото мъжът е силният, който пази, ловува, взима решения, рискува, а жената е в пещерата, грижи се за дома, за семейството, а сега, когато тя иска да излезе от пещерата и да прави друго, мъжът започва да се съпротивлява. Това е толкова надълбоко в клетките ни, че тази борба между мъжа и жената не знам как е възможно да спре да съществува.

Все пак наблюдаваме съществени промени в развитите общества и проявите на феминизъм значително влияят на правилата. Дори се стига и до други изкривявания...

Напоследък има промяна, да. Може би така се случват промените – чрез революция, но смятам, че много грубо тръгваме в една посока, което обърква всички, и хората вкарват още повече ненужна агресия. Няма нищо премерено. Изведнъж светът стана огромно толерантно пространство за абсолютно всичко и свободата, която разбирам не като слободия, се превърна в хаос. В момента светът се опитва да овладее хаоса ли? Да овладее толерантността  ли? Или се опитва да промени нещо конкретно, което трябва да се промени? Толкова излишна енергия се хвърля върху някои неща, че светът не може да се съсредоточи върху това да оправи проблемите. И това се случва много бързо и твърде агресивно.

Продължава на следващата страница..