Общество

#литература - странни промени в учебния план

На кого е хрумнало, че от цял роман е достатъчно да се четат само 2 глави?

#литература - странни промени в учебния план

Снимка: sheknows.com

Учебните програми по история и литература са открай време нещо непосилно за изготвяне у нас. Всеки път ми домъчнява за учениците, но явно дори в образованието водещо е търсенето, а то клони към нула. Затова щом децата не искат да четат, няма какво да им го предлагаме и да ги обременяваме със сложни книги. Да има промени, е крайно наложително и нямам търпение да се случи, но защо то трябва да е в посока по-малко материал, по-малко книги за четене, по-малко литература?

Новото предложение е още по-неангажиращо - да извадим авторите от историческия и времевия им контекст и да предложим на учениците произведенията им, групирани по етикети - pодното, пpиpодата, cмъpтта, влаcтта, миналото, любовта, вяpата, тpyдът, избоpът. Това е донякъде добра идея за уроци под формата на дискусии в края на срока, преди класното, но целият учебник да е представен така, никак не ми звучи удачно. Особено когато говорим за материала за 11 клас и 12 клас - двете години, през които се учи само българска литература. 

Сега е моментът да сме недоволни, за да запазим хронологията на литературата в учебния план.

Министерството на образованието и науката публикува за обсъждане новите програми по литература за двата последни класа от средното образование. Сега е моментът да сме недоволни, за да запазим хронологията на литературата в учебния план. Учителите по български език и литература например смятат, че този начин на преподаване ще затрудни учениците. За пореден път обаче никой не е попитал тези учители. Това е много сладко - програми и учебници се пишат от хора без реален стаж в класна стая, а после се сърдим на учителите, че си търсят друга работа. 

Разбира се, отново има отпаднали произведения и автори, защото програмата се "олекотява" и е силно редуцирана, но за четирите фейлетона от "Разни хора, разни идеали" на Алеко Константинов съм склонна да се разгневя. Смятам, че не само в училище, но и сутрин в метрото по високоговорителя трябва да се четат тези актуални истини. На тяхно място влиза "Бай Ганьо на гости" и се опасявам, че той дълго ще остане на трапезата ни.

Програми и учебници се пишат от хора без реален стаж в класна стая, а после се сърдим на учителите, че си търсят друга работа.

Странна хрумка ми изглежда и това, че от "Тютюн" на Димитър Димов за изучаване са конкретизирани само две глави - 1 и 16. Останалото е по желание и няма да се обсъжда. Досега в часовете все пак се правеше анализ на целия роман, въпреки че в христоматията присъстват пак само двете глави. Един интелигентен млад човек би трябвало да успее да хване същината само от въведението в романа и тази глава 16 (която не е ясно по какъв критерий е подбрана), това ли ни казват? Или че не искаме поколение, вършещо нещата докрай? Поколение с любопитство и вече достатъчно добре изграден вкус, за да вижда в "Тютюн" шедьовър, а не едни две глави от книгата, с която приключва подготовката за матурата по литература...

Положителното в програмата е, че има съвременни автори. В учебника за 12 клас влизат Христо Фотев, Борис Христов и Виктор Пасков. Това наистина ме радва и лесно мога да понеса отпадането на Емилиян Станев като автор изобщо. 

Много произведения от двата класа разменят местата си, за да отговорят на групирането по тематичност, но за "Септември" на Гео Милев явно не са намерили подходящ етикет и са го "смъкнали" от 12 клас в 10 клас. Страшни оптимисти. 

Нямам търпение да разбера къде ще тагнат Ботев, вижте отново категориите - pодното, пpиpодата, cмъpтта, влаcтта, миналото, любовта, вяpата, тpyдът, избоpът. Да избереш само една, е обида. За всеки от авторите в програмата.