ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Липсващият човек пред екрана - 15 фотодоказателства как изчезваме

Липсващият човек на новото време. Човекът, който го няма. Отломка от личност, застинала пред екран. Възрастният, който натиска копчета. Детето, което гледа сменящи се картинки. Приятелите, които не си говорят. Имало едно време човек... вътре, в тези дрехи.

Някои деца прекарват средно по 7 часа и половина на ден пред екраните на компютърни и мобилни устройства. Точно така - един работен ден време. Само в социалните платформи тийнейджърите са склонни да оставят по 9 часа на ден. Възрастните по-малко - близо 2 часа или 116 минути дневно, което прави 5 години и 4 месеца от живота на всеки, скрил се зад аватара на личния профил.


Интерконекторът тръгна и откри нова ера за България
ОТ ГРАДА
1 окт 2022 | Общество

Интерконекторът тръгна и откри нова ера за България

„Започва нова ера за България и Югоизточна Европа. Този газопровод променя ситуацията с енергийната сигурност...

Вече времето ни във Фейсбук, Инстаграм и Туитър надвишава времето, което отделяме за хранене, социални контакти на живо и игра с домашните любимци. Разликата не е малка - по изчисления тези 5 години и 4 месеца виртуално общуване противостоят на едва 1 година и 3 месеца, които ще прекараме в лични срещи с приятели на живо. Какъв по-добър начин за протест срещу това освен чрез кампания именно във Фейсбук, Инстаграм и Туитър? 

Disconnecting Connection е името на този проект. Той цели да илюстрира как изчезваме в новата реалност, където едновременно ни има и ни няма. Ние сме полупрозрачни, изгубени в синята светлина на излишната информация и фалшивото чувство на принадлежност. Бомбардирани сме от новини, ъпдейти и статуси. Имаме стотици, хиляди приятели и въпреки това сме абсолютно сами. Това е нашият избор. Ние избираме да гледаме в екрана, вместо да се огледаме наоколо. Пишем съобщение на някого, вместо да кажем на човека до себе си тук, във физическата реалност, какво ни вълнува.

Не изпращайте тази галерия на любим човек по месинджъра, отидете да му я покажете лично, разгледайте снимките заедно, в кои от тях се откривате? 

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...