Публикуваме част от разговора на Асен Григоров от Булевард България с д-р Димитър Николаков - зам.-началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ "Св. Анна", преподавател по анестезиология и реанимация, и специалист с 27-годишен опит в тази област. Той е един от българските лекари на първа линия, които се грижат за болните в най-тежката фаза на инфекцията от коронавирус. Цялото интервю можете да прочетете или изслушате тук.
Асен Григоров: Какво е положението днес?
д-р Димитър Николаков: Днес някои от тях са в стабилизирано състояние, други имат влошаване. Една от пациентките ни има подобрение. Общо 6 са пациентите с клинични симптоми на коронавирусна инфекция.
АГ: Вие имате ли представа всъщност кой ще се подобри и кой ще се влоши? Изобщо колко предвидима е тази болест?
ДН: Говоря Ви от ежедневните наблюдения, които извършваме за пациентите. Следят се ежедневно показателите и някои от тях имат подобрения. Какво имам предвид: пациентка, която е на апаратна вентилация от близо 2 седмици, в момента агресивността на нашия режим, с която я обдишваме, намалява, което означава, че тя видимо се подобрява. След като е на асистиран режим и може да диша по-леко, с подобряващи се показатели на параметрите на насищането с кислород на кръвта, парциалното налягане, и т.н. - всичко това означава, че тя се подобрява. Това имам предвид. Докато при други - тези показатели се влошават.
АГ: Аз нямах предвид нищо като упрек или съмнение към Вас, напротив, исках да питам дали болестта се развива вече по типичен начин, дали я опознавате повече?
ДН: Тази болест... мнението, което имам за това заболяване във връзка с пациентите, които преминаха при нас, е, че се развива по тотално нетипичен начин. Абсолютно нетипичен начин. С нищо подобно не сме се сблъсквали до този момент. Аз от 27 години се уча да вентилирам болни - може би още не съм се научил - ей Богу, такова нещо досега аз лично не съм виждал, както и екипът, с който работя. Нищо общо с други пациенти с вирусни пневмонии, които стигат до апаратна вентилация.
На нас преди известно време ни се наложи да вентилираме пациентка с ботулизъм - подобно на отравянето на Скрипал, за да стане ясно за какво става въпрос. Извадихме я, жената си ходи, жива е, здрава е, изпраща ми на всички празници поздрави от Самоков. Успяхме да се справим с нея. Никой не вярваше, че ще извадим тази пациентка. И в същото време, в момента ние имаме крайни затруднения с вентилацията на пациентите, които са с коронавирусна инфекция. Не казвам, че е невъзможно, казвам, че е трудно и болестта ни изненадва с всеки изминал ден по начина, по който се развива.
АГ: Вие как работите - следвате ли общ протокол, подаден, да кажем, от Щаба, от Министерството на здравеопазването? Не знам точно какъв е редът...
ДН: Протоколите, които следваме, са базирани на три неща. Първото нещо, това е Европейската асоциация на анестезиолозите и реаниматорите, съответно, която ежеседмично има т.нар. уебинари или интернет срещи, на които ние се срещаме онлайн с всички водещи специалисти в Европа по този казус. Вторият протокол, на който е базирана нашата информация и който прилагаме, е на проф. Пол Марик от Източна Вирджиния. Той ползва шанхайския модел - в частност на професор Линг Мао, ако не се лъжа. И третото е специално на италианците, с проф. Паоло Пелоси и колектив, които имат също малко вариации в италианския модел. Тоест, смятам, че това, което ползваме като информация и като наблюдение, се базира наистина на световно ниво. Без да отричам това, което в България се предлага като протокол. Между другото, това, което получих днес в електронната си поща като предложения за протокол, е абсолютно 1:1 на протокола на Пол Марик от Източна Вирджиния.
Можете да чуете разговора в подкаста "Животът и други неща". Пълния текст на интервюто можете да прочетете
