Общество

Коронавирусът е бедствие за феминизма

Синдромът на "втората смяна" не е от вчера, но какво още ще се случи с пандемията?

Коронавирусът е бедствие за феминизма

Снимка: Pexels

Когато хората се опитват дa погледнат с оптимизъм на социалното дистанциране, особено в онзи му аспект, в който кротичко, но ползотворно работим у дома, често си служат с примери, че величия от ранга на Уилям Шекспир и Исак Нютон са се прочули именно в момент, в който Англия е опустошена от чумата. Но Хелън Люис, автор на книгата Difficult Women:A History of Feminism in 11 Fights, задава следния въпрос в статия нa The Atlantic:

"Някой от тях двамата имал ли е отговорността да се грижи за децата си?".

А аз бих добавила – за трите си деца? Не само да мисли за прехраната им, но и да ги забавлява, докато скучаят. И да търпи безумното онлайн обучение, докато се опитва да работи? 

И понеже споменаваме Шекспир, нека сме наясно: той прекарва по-голямата част от кариерата си в Лондон, където са театрите, докато семейството му живее в Стратфорд ъпон Ейвън. В разгара на епидемията съпругата и порасналите му дъщери са на сигурно в провинцията. А пък щастливият Нютон никога не се е женил и не е имал деца. Той посреща Голямата чума от 1665 – 1666 г. в имението на семейството си в източната част на Англия и прекара по-голямата част от живота си на възрастен като сътрудник в университета в Кеймбридж, където храната и домакинството му са осигурени. 

И докато единият с лекота пише "Крал Лир", другият открива Закона за всемирното привличане, а големите шефове на нашето време се опитват да спасят бизнесите си от просторни къщи на екзотични дестинации, ние редовите служители и дребни предприемачи вече се задъхваме от непосилната тежест на битието. Не ми се мисли какво ще се случи след месец-два. 

Оказва се, че чисто физически коронавирусът засяга не толкова тежко жените. Но през последните няколко дни разговорът за пандемията се разшири: ние не само преживяваме криза в общественото здравеопазване, но и сме на прага на икономическа рецесия. Земята буквално е стопирана за няколко месеца, новините за средния и малкия бизнес са много тревожни, а прогнозите са, че много от нас ще загубят сигурните си доходи. В същото време затварянето на детски градини и училища, както и изолацията на домакинствата едно от друго са нови предизвикателства за жените: вече няма платени детегледачки и помощнички в домакинството, като коронавирусът успя да върне хиляди семейства в развития свят десетилетия назад.
 

И още ... 


Докато само преди няколко седмици и мъжът, и жената в едно семейство можеха да преследват мечтата за кариера, защото някой друг им гледа децата, сега те трябва да се изправят пред безумния избор – кой да си остане вкъщи. И ако в повечето западни държави изборът по-вероятно ще падне върху този, който печели по-малко пари и има по-малко отговорна длъжност, у нас и на Балканите това най-вероятно отново ще е жената, защото тя знае как, смята Люис.

Много са темите около тази пандемия и една от тях е неспособността на Запада да се учи от историята. Защото епидемията от ебола в Африка през  2014 г., Зика през  2015–2016 г. и ТОРС в южните части на Китай през 2002-2003 г., както и добилите у нас популярност свински и птичи грип не ни накараха да си вземем поука. Учените, които изучават кризите в обществата по време на сериозни епидемии са категорични, че те имат дълготраен ефекти върху равенството между половете.

"Доходите на всички бяха повлияни от епидемията от ебола в Западна Африка", смята Джулия Смит, изследовател на политиката в областта на здравеопазването в университета "Саймън Фрейзър".   "Но пък доходите на мъжете се върнаха към нивата преди предшестващата епидемия по-бързо, отколкото тези на жените.

Негативните ефекти от една такава епидемия могат да продължават години, смята Клер Уенъм, доцент по глобална здравна политика в Лондонското училище по икономика, защото в тези турболентни времена много често ваксинациите на децата се отлагат (такъв е случаят с Ебола), което в дългосрочен план води до заразяване на децата с предотвратими заболявания и оставане на майките им отново у дома.

Изборът, пред който ще трябва да се изправят много двойки през следващите няколко месеца, ще бъде сериозен и ще се наложи именно заради икономическата криза. От какво ще се нуждаят пациентите? От грижа. От какво ще се нуждаят самоизолираните? От грижа. Която отново ще се падне в по-голямата си част на жените. Заради социалните норми, но и заради практичността. Защото на тях им се плаща традиционно по-малко и те са особено гъвкави, а и някак успешно съвместяват ролите на професионалист и на майка. 

И още ... 


И докато пиша тези редове, компютърът е на коленете ми, а дъщерите ми се опитват уж да заспят, докато гледат анимационен филм и са при мен. А какво прави баща им? Ами вкъщи е, само че седи необезпокоявано на компютъра в другата стая. При жените дори и в развитите икономика феноменът "втора смяна" винаги е съществувал. Дори тези съпруги и майки които имат кариера, вършат повече домакинска работа и имат по-малко свободно време от своите мъже партньори. 

Според данните на британското правителство 40 % от заетите жени работят на непълно работно време, в сравнение само с 13 % от мъжете. "В хетеросексуални връзки жените са по-склонни да получават по-ниски доходи, което означава, че работните им места се считат за по-малко приоритетни, когато настъпват смущения", казва Хелън Люис пред The Atlantic. И това прекъсване може да продължи с месеци, като възнагражденията им може и никога да не възстановят. 

Огледайте се наоколо и ще видите десетки двойки около вас, които се чудят как да разделят задълженията у дома – в някои семейства е очевидно, че всичко ще се поеме от жената, докато издържи, разбира се. В други мъжете и жените ще се редуват на смени, но представете си колко ли е трудно на тези самотни родители, които в България според статистиката са 27 %, да се оправят сами. И целият допълнителен стрес и социална изолация ще задълбочат проблемите при психически нестабилните хора. А много от нас, които се изразяват чрез професиите си, също ще преминат през тежки времена. 

Стресът, консумацията на алкохол и финансовите затруднения се считат за мотиватори на насилието у дома и карантинните мерки, които са наложени по целия свят, ще увеличат и трите. Социалното дистанциране и самоизолацията ще бъдат използвани като инструмент за принудително и контролиращо поведение от страна на насилниците и за съжаление – ще затворят пътя на малтретираните не само към бягство, но и към елементарна подкрепа.

 

Психиатърът д-р Мирослав Георгиев: Страхувам се тази тежка криза да не извади най-лошото у хората