Общество

Колко лесно е да си тръгнеш?

Животът с насилник е живот с широко отворени очи, живот в постоянно очакване на следващата ескалация и в непрестанни безуспешни опити да се избегне такава.

Колко лесно е да си тръгнеш?

През 2013 г. Марк Уордън, републиканец, представител на Ню Хемпшир и член на Комитета за криминални престъпления и безопасност, казва за домашното насилие: „На много хора им харесва да бъдат във връзка, в която злоупотребяват с тях (abusive relationship). Някои могат да не се съгласят с това, но това са връзки "обичам те-мразя те". И е много, много често срещано хора да остават в такива връзки. Дали разрешението на този въпрос е още правителствена намеса, още закони? Не бих казал. Хората са свободни винаги да си тръгнат.”

Нямам представа дали това изказване се е отразило на местните закони, но Марк Уордън е христоматиен пример за това как човек с власт приема за даденост един от митовете за домашното насилие. Струва ми се дори вероятно неговото изказване да се е отразило и на някой мъж, който се е самоовластил допълнително от чутото, че на жена му всъщност й харесва да бъде малтретирана.

Един от най-големите и най-разрушителни митове за домашното насилие е този – вярването, че човек е свободен винаги да си тръгне и че щом търпи, значи е поносимо. Този мит е и най-безпощадният, защото омаловажава както страданието на жертвата, така и тежестта на престъплението. Той предполага, че жената във връзката е в някакво състояние на комфорт и примиреност спрямо ситуацията. Колко жестоко е това?

През 2014 г. писателката Бевърли Гордън създава хаштагът  #WhyIStayed (Защо останах), под който и до ден днешен се събират историите на жени, обясняващи защо не е толкова лесно да си тръгнеш. Ето някои, които подбрах произволно:

 

„Бях решена да остана, защото смятах, че по този начин работя за запазването на семейството ни, исках децата да имат баща и се заблуждавах, че това, което се случва, не им се отразява.”

 

„Мислех, че заслужавам да се мразя и да съм в депресия, и той се възползва от моята неспособност да отстоявам себе си.”

 

„Бях бременна, млада, незряла и пълна с надежди.”

 

„Защото той ме убеди, че нямам собствена воля, и ме накара да вярвам, че заслужавам това, което правеше с мен.”

 

„Бях изолирана, нямаше към кого да се обърна, той винаги казваше, че това е за последен път. Казваше ми, че ще ме убие, че го обичам и че вината е моя.”

 

Срам, вина, изолация, деца, семейство, любов, вяра, илюзии, липса на подкрепа, липса на пари... Списъкът с причини защо жените не напускат лесно такава връзка, е много дълъг, а ако има постоянен фон, нещо, което да обединява всички жертви, то това е страхът.

Животът с насилник е живот с широко отворени очи, живот в постоянно очакване на следващата ескалация и в непрестанни безуспешни опити да се избегне такава.

Когато се вземе решението за напускане, то изобщо не е окончателно – напускането не е еднократен и окончателен акт, а дълъг и агонизиращ процес. Реалността няма нищо общо с „вземи си куфара и се махни”.

Статистически* жертвите напускат и се връщат средно СЕДЕМ пъти, преди да се разделят окончателно за добро или за да бъдат убити.

70% от убийствата на жени от насилниците им мъже всъщност се случват, след като те са ги напуснали. Много по-вероятно е насилникът да убие жертвата си в първите две седмици, след като тя го е напуснала, отколкото по което и да е друго време на връзката.

Точно напускането е най-опасният момент за жената (а и за децата), защото това е моментът, в който насилникът губи контрола. Тогава жертвата се изправя пред това, което се нарича избор на Хобсън: остани и вероятно умри или си тръгни и вероятно умри. 


Е, колко е лесен този избор? 
 

*Тази статистика е за Щатите, у нас няма почти никакви данни за домашното насилие, но можем да предположим, че картината не е много по-различна.

 

Момичета, създадохме FB групата „Заедно срещу Насилието“, за да покажем подкрепата си към хилядите жени в България, които са принудени да страдат от насилие у дома. С нашата кампания искаме да допринесем за създаването на климат на нулева търпимост към домашното насилие в българското общество и в крайна сметка да помогнем за намаляването на мащабите на този чудовищен проблем. Присъединете се към нас!