София има пребогата история и много археологически останки. Въпреки това липсва цялостна визия за културата на града. Все още има места с историческа стойност, които тънат в неугледен вид. Едно такова място е килията, в която Васил Левски е прекарал последната нощ, преди да бъде обесен в покрайнините на столицата. Знаете ли къде е това място?
В самия център – на гърба на „Военния клуб”, на крачки от храм-паметник Александър Невски.
Спускайки се по малката улица „Париж”, преди да излезете на жълтите павета, отдясно ще видите ниска тухлена постройка. Ако се приближите и прочетете плочата, ще разберете, че мястото би могло да е светиня за нас. Защото всяко място, свързано с Левски, е такова в сърцата на българите.
„…оттук тръгва към бесилото и историческото безсмъртие Апостолът на свободата Васил Левски.”
Но не такива мисли буди гледката на скромния зид. На решетките висят катинари и вериги. Забравено. Такова е изглежда това място за управляващите града ни.
Вижте на следващата страница кои са другите места в София, свързани с Апостола и как изглеждат...
И докато знаем къде е последното място, на което е пренощувал Дяконът, все още се водят оживени спорове за това къде е погребано тялото му. Най-популярна е теорията, че тленните останки са преместени тайно след обесването му и са заровени около основите на църквата "Св. Петка Самарджийска", близо до Ларгото. Привърженик на тази идея е писателят Николай Хайтов.
Според някои историци и археолози гробът на Левски в действителност се намира в близост до сградата на Министерството на земеделието. Там е в т.нар. "Западно гробище" на София (християнски български гробища, извън тогавашния град).
Съществува и версия, че костите на Левски почиват под църквата „Свето Николай Мирликийски”, която също се намира в центъра на града срещу Софийската митрополия.
Някои предполагат пък, че тялото му е преместено в родения му град Карлово.
И докато се чудим къде е гробът на Левски, спорим и отдаваме енергията си на проучване на теории, други места като килията, в която той е прекарал последната си нощ, се рушат и са забравени. Не е ли време да предприемем действия да запазим историческите си паметници с "дела, а не с думи", както е правел някога Дякона.