Общество

Хейтминутка: Паниката може да ни превърне в стадо, да не го допускаме!

Вирусът не може да бъде спрян, а паниката е излишна

Живея с COVID-19 от няколко седмици. Събуждам се с него, лягам с него. Намирам го навсякъде – в листовките в пощенската кутия, в имейлите от училището на сина ми, в плакатите на детската градина на дъщерите ми. Докато у дома имаме един експерт по развитието на вируса, който не спира да следи епидемични огнища на дигитални карти онлайн и да съобщава с мрачен тон статистиката, аз все пак гледам да не се поддавам на паниката. 

Деля времето си между Загреб и София, като в Хърватия коронавирусът е част от ежедневието на хората повече от месец. Децата ходят на училище, но са им забранени организираните екскурзии в чужбина. От друга страна повечето имаха ваканция преди броени дни и отидоха със семействата си в Италия. За да се върнат и да бъдат поставени под карантина. А тези, които бяхме в Словения, необезпокоявани от никого прекосявахме граници, като не само не ни се поглеждаха личните карти, а и липсваше дежурният въпрос: "Вие откъде?".  Можехме спокойно да идваме от Италия, нали? Двоен стандарт, определено.  

Против презапасяването с хранителни стоки и санитарни материали съм, но мога да разбера и хората, които го правят. Не мога да понеса гледката на изпразнени рафтове по магазините и наистина ми се свива сърцето, като виждам тази самотна тоалетна хартия на снимката по-долу. Между другото, снимката е направена вчера от приятелка на майка ми в кварталния магазин в Сидни, където живее. 

Само не разбирам защо се кахърим, че в аптечната мрежа няма маски, когато специалисти по вирусология по света и у нас, не спират да обясняват, че този тип еднократни маски не са ефективна превантивна мярка срещу вируса. А това, че истерията достигна дотам, че изхвърлиха човек от метрото, само защото е имал астматична кашлица, "диагностицирана" от пътниците като коронавирус, не ми дава мира вече седмица. 

Доскоро се смеех и на "будната епидемиологична съвест" в нашия дом, който, вместо да заляга над учебниците, дни наред проучваше ситуацията и в Хърватия, и в България... Но вече не ми е смешно. Особено след като се оказа, че българското правителство тепърва се уговаря с производители на медицински текстил – какви изделия ще се изработват. Защото, отбележете, нямаме достъп до най-елементарни защитни материали, а и след като не сме поръчали досега от чужбина, нямало и да дойдат скоро. Но – спокойно, до края на деня се очаквали първите прототипи на защитно облекло срещу коронавирус. Те ще бъдат предоставени за одобрение на Националния кризисен щаб за борба със заболяването и след това ще се мине към серийно производство. Което пък може отново да ни направи водеща сила в производството на облекла, пък били и те защитни. Нали така?

Но това не е всичко. Новата ситуация накара някои по-отговорни организатори на събития да отложат или да съкратят събития. Дори нашият Mish Mash Fest – Spring Edition свърши по-рано от очакваното. А някои работодатели прецениха, че докато се шири паниката, е по-разумно служителите им да работят от вкъщи и да ограничат командировките. И ние, Момичетата от града, сме home office, най-малкото поне докато първоначалната суматоха се размине. И все пак, нека да помислим по-логично. Въпреки че театрите и концертните зали в цялата страна би трябвало да са затворени, детските центрове не само че работят, а пращят по шевовете. Моловете и кафенетата са пълни, а родители и деца се блъскат в градския транспорт – въпреки грипната ваканция. Или се радват на извънредна ски почивка, на която се редят на дълга опашка на лифта в Банско. 

Не е решение да затворим театрите, когато в колцентрове и големи компании работят по 100 души в общо пространство, не е разумно да затворим училищата, но да пуснем децата в кафенетата, така е. Но покрай паниката и неадекватната превенция, трябва да се опитаме да отсеем елементарните послания. А именно – независимо от медийната паника, вирус има. Да, у нас той не е взел заплашителни мащаби като в Китай, Италия или Германия. Да, от него процентно умират много по-малко хора отколкото от глад, алкохолизъм или всеки един щам на грипа, но все пак превенцията е ключът към борбата с COVID-19. Спазването на елементарна хигиена помага, затова седнете, поговорете с децата и с възрастните си роднини и им обяснете колко е важно да си мият ръцете редовно. А също така не се впускайте в пътешествия в районите огнища на епидемия. А ако се връщате у дома от рискови зони, няма нищо срамно и досадно, да спазите карантината. Защото по всичко изглежда, че ако ние не си помогнем сами, няма да ни спаси нито правителството, нито допълнителната грипна ваканция в училището на децата. 

 

Да се защитим от коронавируса с Fendi?