20 юли: Пропускаме първата дата, посочена от "Бруната" за посещение на групата за топлинно счетоводство. Синът ми е забравил единствените ми ключове при приятел, а мъжът ми ни е заключил отвън рано сутринта, когато е отивал на работа. Когато ни освобождават, намирам на вратата бележка, на която е обявена втора дата за отчет.
25 юли: На посочената втора дата, която се пада в събота, вдигам цялото семейство под тревога, строяваме се и почваме да чакаме "групата", която трябва да пуснем в къщата си, за да измерят колко парно сме потребили през този сезон. Никой не идва. Тичам между външната врата и прозореца да гледам да не изпусна проверяващите, но никой не се появява. Детето мрънка, че съм го вдигнала толкова рано в събота. Мъжът ми звъни по оставения телефон, аз също звъня. Никой не вдига. Никой не стои пред вратата, никой не звъни на звънеца.
26 – 29 юли: Звъня всеки ден на "Бруната" на посочените телефони. Проверявам къде им е офисът. Адресът им е в "Бъкстон" (но всъщност е на Околовръстен път – Южна дъга), сигурно се очаква да отида дотам и да се наредя на опашка с други побъркани от бюрокрация и денонощен грабеж граждани, и коленопреклонно да помоля някой да дойде и да каже колко пари им дължа. Вдигат телефона чак на 29 юли следобед, за да ми кажат, че за "третото“ посещение трябва да платя 20 лв. Твърдя, че никой не е идвал и че няма никаква логика да лъжа за такова нещо, казват ми, че ще проверят „при колегите“.
30 юли: Обажда се госпожа, която заявява, че утре ще дойде група за отчет. За трети път. Почвам отново да обяснявам, че втория път никой не дойде, тя гледа в някакви документи и казва: "Явно не работи звънеца или не сте го чула". Кипвам. Започвам да обяснявам, че от прозореца ми се вижда външната врата, че никой не е идвал на нея, тя казва: „Ааа, значи затова не сте чули звънеца, защото сте били на прозореца!“. Питам я за името й, за да подам оплакване, тя ми отказва с думите, че няма никакво желание да ми се представя, нито да говори с мен. Накрая отчаяно казвам, че ето затова протестирам. Тя започва да крещи нещо, което не разбирам. Тряскам телефона и пускам напълно безсмислено оплакване на мейла, който е посочен в сайта им.
Не знам как ще завърши тази история. Вероятно утре ще разбера.
...
След като години наред "Топлофикация София" ограбва своите клиенти по безобразен начин, след най-разнообразни експерименти с измерването и отчитането, след липса на всякаква стратегия какво да се прави със загубата на топлинна енергия която плащаме ние, гражданите, накрая бяха създадени фирмите за топлинно счетоводство. Това е любим прийом на управлението през последните години. Със специален закон създаваш кръг от частни фирми, които задължително обслужват гражданите. А всъщност гражданите са задължени да бъдат „обслужвани“. Няма конкуренция, няма механизъм за смяна, няма вариант да се оплачеш или откажеш. Ти си този, който плаща, но никой не те уважава. Ти си виновният, ти си този, който не е чул звънеца, ти си този, който трябва да даде още 20 лева.
Можем да видим този модел навсякъде, стига да имаме сетива да го забележим. Можем да го наречем административен произвол, но мнозина го наричат феодализъм.
И нека някой да ми каже, че няма смисъл от протести.
Невъзможният разговор
