Исторически погледнато, правото на жените да гласуват на избори е относително новопридобито за съвременния свят. Нека погледнем назад към историята на Европа. Малко повече от 100 години са минали от представянето на Народния закон от 1918 г., което разширява парламентарния вот за някои жени и проправя пътя за всеобщо избирателно право 10 години по-късно.
Законът за представителството от 1918 г. е акт на Британския парламент, приет за реформиране на избирателната система във Великобритания и Ирландия. Понякога се нарича Четвърти закон за реформата. Този акт е първият, който включва практически всички мъже в политическата система и започва включването на жени. Пълното избирателно равенство е постигнато в Ирландия през 1922 г., а във Великобритания през 1928 г.
В България през 1909 г. със Закона за народната просвета за пръв път се дава право на жените да бъдат избирани в училищните настоятелства, но не могат да участват в гласуването. През 1937 г. се постига частичен успех като "жените майки от законен брак" получават правото да гласуват в местни избори, но не и да бъдат избирани. През 1938 г. това право се разширява за гласуване в парламентарни избори за жените над 21 години, които са "омъжени, разведени или вдовици". Това не важи за неомъжените жени.
Законът дава само активно избирателно право на жените - да гласуват, но не и да бъдат избирани. През 1944 г. жените в България придобиват равни избирателни права, а през 1945 г. в 26-ото обикновено Народно събрани са избрани за депутати първите 16 жени.
Не само у нас, но и в световен план към днешна дата ситуацията е доста по-различна. Жените вече имат право да гласуват почти във всяка страна и територия в света с изключение на една: Ватикана, в която само кардиналите на католическата църква, които трябва да са мъже, гласуват за избора на папа.
За съжаление наличието на законно право на глас не винаги гарантира реалистична възможност за гласуване пише Worldpopularreview. В някои държави или региони жените имат законно право да гласуват, но са възпрепятствани да го направят от обществени норми, тормоз и насилие в урните или натиск от съпрузите им.
Например, въпреки че бременните жени имат приоритетен достъп до избирателните секции в Кения, според уебсайта за наблюдение Votes without Violence и доклад на ООН от 2019 г. относно насилието, свързано с изборите, отделни случаи на тормоз или насилие срещу гласоподаватели остават повод за безпокойство.
По същия начин всички египтяни се регистрират автоматично за гласуване, когато навършат 18 години. Въпреки това, според доклад от 2022 г. на проекта с нестопанска цел Borgen Project, привидно разумното изискване за показване на валиден документ за самоличност в урните може да потисне женския вот. Жените в това традиционно доминирано от мъже общество е по-малко вероятно от мъжете да имат лична карта (както и образование и равно заплащане). Дори и да са се снабдили с такъв, той често се носи от съпруга им - който може да го задържи и по този начин да им попречи да гласуват, ако желае.
Един показател за това дали дадена държава ефективно дава възможност на жените да гласуват е броят на жените, кандидатстващи или заемащи публични длъжности.
Например президентските избори в Нигерия през 2019 г. включваха 73 кандидати, но само шест жени - и шестте оттеглиха кандидатурите си преди изборите. Понастоящем жените заемат по-малко от 7% от националните правителствени места в Нигерия (сравнено със средна глобална стойност от приблизително 26%), въпреки факта, че 47% от регистрираните избиратели са жени. Експертите обаче виждат ясната причина за това несъответствие- патриархално национално отношение, което одобрява потискането на жените по много начини.
Широко дискутирано през 2016 г., бе изявлението на президента Мухамаду Бухари- „Не знам точно към коя партия принадлежи жена ми. Всъщност мястото й е в кухнята, хола и другите стаи в къщата ми".
Следва....
Няколко държави ограничават еднакво правата на глас както на мъжете, така и на жените. Например абсолютната монархия Бруней не е провеждала национални публични избори от 1962 г., а скорошни избори в Обединените арабски емирства дадоха избирателно право само на 12% от всички мъже и жени, които бяха избрани по неразкрити критерии.
А ето и в кои държави е трудно за жените да гласуват според Graziadaily
Ватикана
Центърът на Римокатолическата църква, тази малка държава позволява само на кардиналите да гласуват, когато се избира нов папа. Въпреки че това също означава, че не всички мъже имат право на глас, жените не могат да заемат изпълнителни или законодателни длъжности на изборите във Ватикана - докато мъжете могат да станат кардинали.
Саудитска Арабия
Това беше последната страна, която позволи на жените да гласуват, като едва миналата година на там им беше разрешен достъп до образование и здравеопазване без съгласието на настойник (баща, брат , съпруг или чичо). Жените продължават да се сблъскват с ограничения върху публичното си поведение и не им е позволено да вземат важни решения без разрешението на мъжа. През май 2017 г. крал Салман нареди жените вече да не изискват разрешение за дейности като влизане в университет, работа или подлагане на операция, а групите за правата на жените продължават да протестират срещу практиката, дори онлайн, използвайки хаштага #IAmMyOwnGuardian.
Афганистан
Според шиитския семеен закон жените са длъжни да поискат разрешение да напуснат дома, освен ако не е спешно, което силно затруднява гласуването без разрешение от настойник. Въпреки това на изборите през 2014 г. там се явиха в рекорден брой жени, за да гласуват и да се кандидатират за длъжност въпреки заплахите на талибаните.
Пакистан
Според строгите правила там на жените в Пакистан може да бъде забранено да гласуват от техните съпрузи и селските старейшини. Тези, които гласуват, често са тормозени или наказвани, дори се сблъскват с насилие при урните.
Уганда
На изборите през 2016 г. насилието срещу жени в избирателните секции беше толкова обезпокоително, че беше създаден контролен център за наблюдение. Центърът получи стотици жалби от групи за защита на правата на жените, които твърдяха, че само допълнително обезсърчава жените да гласуват, причинявайки забавяне на опашките, което принуждава жените да се приберат вкъщи, за да се върнат към домашните задължения.
Кения
В Североизточна Кения жените често нямат възможност да изминават дългите разстояния до регистрационните центрове, а и физически са застрашени, ако се движат сами. В Западна Кения на жените, които чакат деца, е забранено да се появяват на публични места, което означава, че огромна част от жените не могат да излязат да гласуват. С широко разпространените здравословни проблеми в тази страна жените също са възпрепятствани да пътуват, за да гласуват.
Оман
Жените получиха право да гласуват в Оман едва през 2003 г. и продължават да се сблъскват с религиозни и културни бариери пред гласуването. Според refworld рейтингът на Оман за свободата на жените да упражняват права е 1,2 по политически и граждански въпроси, по скала от 1 до 5. В случаите, когато жените наистина гласуват в Оман, те обикновено са насочвани от съпруга си как трябва да гласуват.
Катар
И тук, както в останалите силно патриархални страни, жените са изправени пред натиск от по-възрастни и консервативни членове на семейството да не гласуват. Тези ограничения се считат за много по-силни от всеки закон, но по-младите поколения жени се опитват да отвоюват своята независимост. В страната се управлява съгласно законите на шериата, които са известни като потискащи жените.
Египет
Проучване от 2013 г. нарече Египет най-лошата страна в арабския свят по отношение на правата на жените, като сексуалният тормоз, гениталното осакатяване и изключително консервативните ислямистки идеали допринасят за ниския рейтинг. Въпреки че имат право на глас от 1956 г., жените там се сблъскват множество бариери, като специфичното правило от 2015 г., забраняващо на жените да гласуват в „разкриващо облекло“. През 2016 и 2017 г. египетското правителство се насочи към забрана на бурката, заявявайки, че това не е ислямска традиция или се изисква от Корана. За някои жени обаче това е личен, а не наложен избор и следователно изискването за премахването му за гласуване все още остава проблем.
Нигерия
В Нигерия има по-малко законодателни пречки пред гласуването, отколкото обществените. Патриархалното общество означава, че много жени смятат, че гласът им не се брои, особено след като само 8% от представителите в Народното събрание са жени. С бивш президент, който не признава отвличането на 279 момичета в продължение на три седмици, и настоящ президент, който се шегува, че мястото на жена му е в кухнята, правата на жените тук са по-скоро на документ, от колкото реални.
Занзибар
Жените от Занзибар влязоха в новинарските заглавия през 2015 г., когато започнаха да гласуват на изборите в Танзания, като това доведе до множество разводи. Близо 50 жени тогава стигнаха до разтрогване на брак защото не са следвали заповедите на съпрузите да не гласуват.
