Вчера се навършиха 144 години от избухването на Априлското въстание. Нямаше чествания, което е разбираемо. Нямаше обаче и споменавания в централните емисии на новините. Мисля, че не е просто недоглеждане. Не е спестяване на време за кахърни новини, траурни сводки и унили репортажи от безсмислени брифинги. Друго е и накратко може да бъде обяснено с едно – нецелесъобразно е да припомняш на едни хора, които искаш да превърнеш в стадо, че биха могли да бъдат и друго.
Свобода или смърт!
Заветът на нашите предци, в най-голяма степен формирал българския национален идеал, залегнал в ДНК-то на българската нация, на самосъзнанието ни на българи, думите, красили знамето на Първата българска легия, калпаците на легионерите, байраците на Априлското въстание. Девизът на освободителните борби в македонския край, който е на печатите, знамената на ВМРО и в заглавията на вестниците, издавани от Пейо Яворов, посветени на освобождението на Македония.
Днес обаче тези думи не са особени актуални.
Днес повелята е друга, свободата е сведена до риск за собственото и чуждото здраве.
Единствената ни ценност стана оцеляването, единственият глас е този на страха. Днес не е удобно да се празнува Априлското въстание. Не е приятно да се припомнят национални идеали, в които над живота стоят други ценности.
Днес свободата е смърт.
И ние я принасяме в жертва, доброволно, унесени от неясния страх, че не можем сами да се спасим. Друг е спасителят, а той иска да му принесем в жертва своите права, своя интегритет, своята свобода. Но който не е научил уроците на историята, е осъден да я повтаря и повтаря.
Дано не дойде ден, в който ще осъзнаем, отново, че живот без свобода не струва нищо.
