Сирни заговезни, седем седмици преди Великден – искаме прошка от близки хора, приятели или познати, преди да започнат празничните пости. Светъл ден, в който се обръщаме към пролетта, с надежда за ново начало. Да се помирим с миналото и да продължим напред.
Защо е важно да се помирим?
Помирението, или прошката, е акт на вяра, надежда и любов. Те ни позволяват да се освободим от ненавистта. Да се помирим с другите и преди всичко със себе си – това означава да приемем обстоятелствата такива, каквито са. С ясната мисъл, че те ни дават възможност да изразим своите емоции и мнение. Отмъщението не води до нищо добро. То задълбочава емоционалните рани, които дори времето не може да излекува, защото те са дълбоко в съзнанието. А то помни. Прошката неутрализира болката и действа освобождаващо на ума и тялото.
Болката
Преди да предприемем обратна стъпка към онези, които са ни наранили, е редно да признаем и приемем своята вътрешна болка. Прояждащо отвътре чувство, породено от обида, пренебрежение, липса на любов, уважение, а понякога – от физическо, психическо и морално насилие. Често пренебрегваме емоциите си, които с времето ни убиват бавно. Те са като отрова, която приемаме, очаквайки другият да си отиде. Уви, притъпявайки ги и разсейвайки ги, вредим единствено на себе си. Желаем да продължим живота си сякаш нищо не е било, разсейваме болката си. Рано или късно обаче тя отново се появява, предизвиквайки ни да си простим и да се оставим на мира.
Да (си) простим
Конфликтите, липсата на уважение, нетърпението… Мотивите да прекратим отношенията си с някого са многобройни. И въпреки “добрите” причини – бягството от отговорност и липсата на комуникация не помагат при конфликт. Да се изправим лице в лице с него, не само да разберем повече за мотивите на човека, но и да изразим своите чувства на гняв, съжаление или ярост. Прошката идва едва след като осъзнаем, изразим и изясним своите чувства – и към другите, и към себе си.
