Общество

Изпращане в двора на училище може, но на изпит – не може?

Има ли двоен стандарт?

Изпращане в двора на училище може, но на изпит – не може?

Снимка: uniconbg.com

Химия, биология и математика II. Изпити тази година в Софийския университет ще има само по тези дисциплини. Липсват изпитите (писмен и устен) за специалността "Журналистика" и изпитът по български език и литература, с който се кандидатства за специалността "Право" и "Международни отношения". Защо? Решението е на Академичния съвет и е заради Covid-19. А балът ще се образува от матурите, както и от общия успех от дипломата. Новината сътвори за нула време тотален шок в медийното пространство и социалните мрежи, като предизвика полемики по темата, свързани с начина на "отсяване" на кандидат-студентите и изобщо ще има ли такъв.

Нека погледнем скалата за оценяване на ДЗИ по български език и литература след 12 клас. Общият брой е 100 точки, но за тройка са нужни едва 23, което е 23% от 100%. Темата, която се развива във втори модул, е свързана с вече познато и учено произведение, което учениците би трябвало да са чели поне няколко пъти през годината. Допълнителен плюс е и това, че при развиване на темата, откъсът от текста, на който е базирана тя, е пред ученика – тоест и да не го е чел, няма никакво значение, тъй като по всяко време може "да хвърли едно око". Нека признаем, че критериите изобщо не са високи, а тестът е направен така, че всеки с елементарни познания и култура да може "да мине". Това прави кандидатстването за специалност "Журналистика" на практика много по-лесно от предишни години, поради причината че развиването на авторска тема по време на писмен изпит е много по-тежък процес, изискващ последователна и оригинална мисъл, без текст, върху който може да се импровизира. Друг минус на кандидатстването с матура е липсата на начин да се проверят познанията на кандидат-студентите по актуалните новини и казуси в страната и извън нея, които обикновено се вмъкват и в писмения изпит, и в устния, пред комисия, която оценява дали са "в час" със събитията.

За специалност "Право" нещата също не стоят по особено различен начин, защото между изпита по български език и литература в университета и матурата има съществена разлика. Изпитът е много по-сложен не само заради въпросите, а и заради темата, която се развива. Често пъти тя е по-скоро философска и за да я развие, кандидат-студентът трябва да вложи цялата си мисъл и разсъждения. Нужна е и добра аргументация – особено важна в правото. 

Защо при липсата на всички тези неща, изпит отново няма? 

"Шумът, който се вдигна, говори за висока обществена значимост на професията", сподели деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация проф. д-р Веселина Вълканова специално за "Момичетата от града". "Искам веднага да успокоя Вашата аудитория  приемът тази година с оценки от държавните зрелостни изпити не отменя завинаги собствените на университета изпитни процедури, а е наложен от пандемичната ситуация и от стремежа да бъде избегнат всеки риск за здравето на стотици и хиляди хора  кандидат-студенти, техните семейства, приятели, квестори, проверители, администрация. 

Наблягам на изразеното вече в официалната позиция на Софийския университет  приемът с оценки от държавните зрелостни изпити не означава прием без изпит. В случая сме преценили, че можем да се доверим напълно на държавния зрелостен изпит, на неговата методология, организация, на системата на оценяване, въведена от Министерството на образованието и науката на национално ниво по общи критерии и с национална оценителна комисия.

Да добавя  Софийският университет приема с оценки от държавните зрелостни изпити студенти в над 100 специалности от години. Не очаквам нивото да спадне, тъй като в много желани специалности в СУ отдавна е дадена възможност да се кандидатства с оценки от матурата, а приетите студенти са с изключително висок бал и сериозна чуждоезикова компетентност."


Но защо на изпит в няколко зали и при съответни противоепидемични мерки не може, а на изпращане в двора на училище – може?

Съвсем скоро дванадесетокласничките Симона Бонева и Дарина Георгиева се обърнаха с писмо до премиера, в което отправят молба да бъде разрешено провеждането на изпращане на учениците от 12-и клас в цяла България: "Нашето желание е да се съберем в училищния двор, всеки в съответното училище, да се събере випускът на зрелостниците, да имаме възможността да отброим до 12 и да изпратим уважително изминалите години". Писмото доведе и до среща на министър-председателя Бойко Борисов, а от нея произлезе и решението изпращане в училищата да има, а протоколът да бъде изготвен в най-кратки срокове и да бъде изпратен до директорите на всички учебни заведения в страната. 

Това автоматично води до въпроса по-горе – защо на изпращане в училище може, а на изпит – не? Нима с изпита кандидат-студентите не изпращат уважително изминалите си години в училище? Защо те не решиха да създадат петиция или да напишат писмо и за това? Но сега точно тяхното мнение по въпроса отсъства. 

Положението сякаш леко напомня на моловете, които са отворени 100% и театрите, които се могат да се радват само на 30% от публиката си. Защото докато всички зрелостници са в училищата, няколко класа средно по 25 души, показвайки най-новите си тоалети и крещейки до 12, залите, в които до изминалата година се провеждаха изпитите за тези специалности, остават празни за тази кандидатстудентска кампания. 

 

Ще се измъкнат ли културата и изкуствата от "тази клоака, наречена коронавирус"?