Изкуството да си намериш апартамент под наем

Търсим апартамент под наем за офис. Голямо приключение. Ходиш на огледи, срещаш се с всякакви хора, изумяваш се колко е изостанал риъл истейт бизнесът по отношение на представяне и предоставяне на самата услуга. Всъщност не, напротив – всички са убедени, че точно това правят - правят ти услуга. И наемодателите, и агентите.
Ако търсиш апартамент под наем, стъпките са следните: гледаш в Интернет, избираш, отиваш на оглед, не става, пак гледаш в Интернет и така нататък. Първият проблем, с който се сблъскваш, е ужасното качество на снимките на имотите. От тях доста често нищо не се разбира и трябва мястото или описанието /обикновено пълно с грешки/ страшно да те е заинтригувало,  че да рискуваш да си загубиш времето с оглед. Пълна загадка за мен си остава и фактът, че някои от обявите в тези сайтове са скрити и трябва да платиш абонамент, за да видиш снимките. Не се лъжете, тези снимки не са по-ясни от другите, и апартаментите не са по-хубави. Така собствениците и брокерите им пресяват наистина сериозните кандидати. Само че това не е в полза на клиента, ни най-малко. Но пък и в целия този бранш ползата за клиента е най-съмнителната част.
Добре, отиваш на оглед. Обикновено те чака брокерът на собственика, развежда те из имота, демонстрирайки в повечето случаи пълна липса на кооперативност и заинтересованост. Да, криза е, но ако мислите, че някой си дава зор да свърши някаква работа, дълбоко се лъжете. Не и брокерите, въпреки че възнаграждението им възлиза на половината от първия наем. Минавала ми е мисълта, че на този пазар с толкова ниски стандарти, за човек от да речем рекламния бранш, никак няма да е трудно да се реализира успешно и то без нищо да разбира от недвижими имоти – в царството на слепите, и едноокият е цар.
Огледите всъщност са най-интересната част – попадаш в най-различни очарователни и не толкова сгради, къщи, кооперации, които разкриват скрития чар на стария център на града ни /защото ние сме решили да намерим офис именно там!/. Много от тези апартаменти пазят някое невероятно съкровище, заради което ти може да се влюбиш в тях въпреки всичките им останали недостатъци – като огромното стенно огледало с пищна рамка, разположило се тържествено насред апартамент на Сан Стефано. Или като стенописът върху тавана на стълбището в стил италиански ренесанс  в една къща на Дунав. Прозорец, еркер, гледка, балкон, стълбище – много са лицата на изкушението и така накрая ние се влюбваме в кръгла ниша, опасана от прозорци, в която веднага си представяме една кръгла маса и това е, намерихме го!
Почва по-неприятната част – договарянето. Колкото са различни апартаментите, толкова са различни и техните собственици. Някои – изненадващо симпатични, културни и възпитани, такива каквито трябва да бъдат имотните хора. Според нас. Други – изненадващо прости, нахални, и с манталитет на таксиметрови шофьори, което за мен е нарицателно. Почти невъзможно е обаче да намериш и апартамент, и собственик на висота, задачата е наистина с повишена трудност при толкова много фактори, които трябва да следиш – разположение, състояние, паркиране, осветеност, окабеляване и прочие. Не на последно място търсиш и хазяи, които са готови да декларират целия си наем пред данъчните. Накрая избираме апартамента, без да харесваме собственика и веднага си плащаме за грешката – оказва се, че господинът наистина се държи като таксиметров шофьор – грубо и безапелационно. Показваме му, че няма да търпим такова отношение, нищо че сме просто две жени с вид на момичета. Засега сме се разбрали, следват новите епизоди – наеми, подобрения, отношения със съседи, сметки... Приключението продължава.