Общество

Историята на пандемиите - какво е научило човечеството от тях?

В Древността също е имало подобни кризисни моменти

И въпреки пандемията населението в света се увеличава. Според доклад на ООН, посветен на глобалните демографски промени, населението на света ще се увеличи с 2 милиарда през следващите 30 години, а през 2050 г. ще достигне 9,7 милиарда. Пандемията от Covid-19 не е първата в света. Всичко ще се оправи, но преди това... 

Какво всъщност е пандемия?

Терминът произлиза от гръцките думи "пан" – цял, и "демос"– народ. Това е проява на инфекциозно заболяване, което се разпространява бързо и по целия свят, като се заразяват много хора. Обикновено процентът на смъртност е доста висок поради факта, че пандемията се характеризира с появата на нов вирус, срещу който хората нямат изграден имунитет. 

Пандемиите обаче не са нещо ново или нещо свръхестествено, което се случва само и единствено на нас в 21 век. Човечеството ги познава от дълбока древност. Те са били много различни по вид, а една от най-ранните документирани е Атинската чума. Започва по време на Пелопонеската война, когато Атина се напълва с бежанци и гъстотата на населението се увеличава. Концентрацията на много хора на едно място е предпоставка за разпространение на заразата и вследствие на това умират между 75 000 и 100 000 души. Симптомите били треска, зачервяване и възпаление на очите, кихане, кашляне, безсъние, стомашно разстройство, а съвременните емидемиолози сравняват заболяването с тиф. 

Част от загубите са предвидими – намаляване на броя хора, включително икономически последици, но впечатление прави занижаване на морала и непочитането на боговете.

Хората се чувствали изоставени от божествата, в които така дълбоко вярвали до този момент.

А това води до живот, според който няма нищо непозволено. Високата и средната класа харчат парите си безразборно, съмнявайки се дали ще успеят да доживеят да се насладят на благата си изцяло, а оздравелите (от която и класа да са те) придобивали освен имунитет и социален престиж, особено пред заразените. Рядко някой здрав помагал на инфектиран, защото се страхувал, че може да се разболее и да умре. Точно поради тази причина масово явление била гледката от болни хора, оставени на произвола на съдбата.

Друга пандемия с висок процент загинали е Антониновата или още позната като Галеновата чума. Смъртността в Рим достигала 2 000 души на ден, а общата – около 5 000 000 души. Описанието на симптомите е документирано от прочутия лекар Клавдий Гален, който бил привикан в Рим от двамата императори, след като епидемията поразила и войските разположени в Аквилея – днешна северна Италия. Той споменава треска, диария и фарингит, както и кожен обрив, понякога сух, а понякога гноен, появяващ се на деветия ден от заболяването. Информацията, предоставена от Гален, не определя ясно характера на болестта, но учените обикновено я диагностицират като дребна шарка, към която населението на империята не е имало имунитет. 

Медицината в Древен Рим е била силно развита, а лекарите – едни от най-скъпо платените. Те препоръчвали изолация при епидемии – т.нар. карантина. Терминът идва от числото 40 – quaranta, а точно това е и броят дни, които трябва да прекарат мореплавателите, влезли в контакт със заразени хора, на борда на корабите си, преди да стъпят на брега и да се срещнат с близките си. Съвременната карантина обаче рядко е 40 дни. Тя е свързана с научни изследвания, основаващи се на строго проследен инкубационен период. 

Пандемии е имало преди, има сега, ще има и за в бъдеще. Но едно е сигурно – днес медиците са подготвени много повече от преди за всякакви ситуации. Развитието на науката също е на доста по-високо ниво. Но докато в миналото лекарите са били едни от най-уважаваните специалисти в света, днес това съвсем не е така. Не е достатъчно само да ги аплодираме от балконите си всяка вечер в 21:00 ч. или да пускаме 3 поредни дни песента на Емил Димитров – "Ако си дал" по българските радиостанции. Нужно е повече  – да си останем у дома и известно време да практикуваме дистанцията, към която ни призовават. Или както те казват: "Вие сте вкъщи. Ние сме на работа. И всичко ще бъде наред!"

 

Какво чакаме от медицинските сестри днес, като не ги подкрепихме вчера