Днес нашият гост-автор Мариана Петрова от „Добри дела“ представя една жена, за която да помагаш на другите, е истинско щастие и удовлетворение. Една от каузите, в които участва Десислава Вълчева, е приготвянето на храна в кухня за над 300 души.
Запознах се с Десислава Вълчева на едно събитие на TimeHeroes, където тя разказваше за дългогодишния си опит като доброволец към Доброволческата кухня за нуждаещи се към храм „Свети Пророк Илия” в ж.к. „Дружба” 2 в София. Когато каза, че в кухнята всяка събота подготвят храна за над 300 души, се запитах: „Какво ли е всяка седмица да готвиш за толкова хора? И колко ли човека са нужни, за да успяват да го правят редовно?”.
Кухнята е създадена в края на 1999 г. по инициатива на група млади хора, които се черкуват в храма, и от началото на 2000 г. всяка седмица подготвя храна за бедни и нуждаещи се хора. Както Десислава специално отбелязва – това не е социална кухня, а кухня, от която всеки нуждаещ се, дошъл в храма, може да получи безплатна топла храна, без значение от своята възраст, пол, религия и социален произход.
Самата дейност по приготвянето и раздаването на храната се осъществява от доброволци, а продуктите са дарения от компании и хора с големи сърца. И ако в началото храната се приготвя под един навес в двора на храма, а оборудването е доста старо и примитивно, с течение на годините благодарение на дарители се изгражда затворено помещение, оборудвано с професионални кухненски мивки, с модерни печки, на които топлата храна се приготвя значително по-бързо, както и с фризери, в които се съхраняват обработените продукти.
Създават се и стриктни правила за работа на кухнята и за раздаването на храната. Спазват се и всички санитарно-хигиенни изисквания, защото редовната подготовка на храна за над 300 души седмично е голяма отговорност и изисква сериозна работа. И постоянство. И когато попитах Десислава как точно е организирано раздаването, тя ми обясни, че за да няма злоупотреби, се изготвят специални списъци на хората, които получават храна – един за регулярните нуждаещи се, друг – за тези, които идват в самия ден. И освен топлата храна, раздават и студени пакети, в зависимост от продуктите, които са дарени през съответната седмица или в деня на раздаването.
Между самите редовни участници доброволци е създадена организация, която обезпечава функционирането на кухнята в продължение на толкова години. Сформират екипи от по трима-четирима души, които дават дежурства по график, за да се гарантира нормалният процес по обработката на продуктите, приготвянето на храната и нейното раздаване на нуждаещите се. И разбира се – за организирането на останалите доброволци, без чиято помощ не би било възможно да се подготви толкова храна всяка седмица.
И още...
На въпроса ми кое е най-голямото предизвикателство, с което се сблъскват, Десислава без колебание отговори, че за съжаление намалява броят на доброволците, които идват да помагат. И ако преди години се е случвало да връщат доброволци, защото са се събирали прекалено много хора и не са можели да намерят работа за всички, в последните месеци имат остра нужда от желаещи да режат зеленчуци, да подпомагат готвача в процеса на приготвяне, а след това да раздават с храната и сухите пакети.
И с тъжна усмивка допълни, че са много благодарни на група млади американци от една църква, които идват редовно. Но че това не е решение на проблема и че искат отново да видят повече българи с големи сърца, които да продължат да развиват дейността на кухнята, така както са я замислили нейните инициатори преди близо 20 години.
Затова се опитват да привличат нови хора. Създали са специална Фейсбук страница на Доброволческата кухня, където всеки може лесно да намери информация за инициативата и как да се включи. И са отворени към нови доброволци, които искат да помагат с ръцете си в помощ на нуждаещите се.
Когато попитах Десислава какво я е мотивирало самата тя да се включи и толкова години да е отдадена на тази кауза, тя сподели, че чувството да помагаш на хората не може да бъде описано с прости думи. Че всяка доброволческа акция, в която се включва, я прави по-щастлива и по-амбицирана да върши добро, дава ѝ удовлетворение, че независимо че си един обикновен човек, можеш да помогнеш на много хора.
В края на разговора ни запитах Десислава как определя доброволчеството. Отговорът ѝ беше кратък: като споделяне на време, умения, емоции и най-вече – на добро. В доброволчеството няма големи и малки жестове. Има действия, които влияят и променят човешки животи.
Затова съветва всички, които се колебаят дали да се включат в доброволческа инициатива, да опитат – да отидат и да помогнат, защото така ще споделят силата да правят добро. А без хората, готови да посветят своето време и умения на смислени каузи, светът щеше да бъде много по-тъжно място.
Как и защо децата ни да станат доброволци?
