Общество

Грета Тунберг: Две години в борбата с климатичните промени са загубени в бездействие

Как да се промени ситуацията?

Грета Тунберг: Две години в борбата с климатичните промени са загубени в бездействие

Снимка: Bangkok Post

Две години, след като Грета Тунберг инициира първата си самостоятелна училищна стачка, тя казва, че светът е загубил време, проваляйки се в предприемането на необходимите действия за справяне с екологичната криза.

Протестните действия, които момичето поде, вдъхновиха създаването на масово движение за борба с климатичните промени. В четвъртък тя, заедно с другите ученици, взели каузата присърце, ще се срещне с германския канцлер Ангела Меркел, която в момента оглавява Европейския съвет. Екоактивистите ще заявят своето искане да бъдат спрени субсидиите за изкопаемите горива и изготвянето на бюджет, който да подпомогне развитието на науката при създаването на въглеродно неутрални горива.

„Поглеждайки назад във времето, отчитам, че много неща са се случили. Милиони бяха отпуснати, на 28 ноември 2019 г. Европейският парламент официално обяви климатична и екологична опасност“, казва Тунберг пред „Гардиън“ „Също така обаче за последните две години над 80 млрд. тона въглероден диоксид бяха отделени в атмосферата. Станахме свидетели на множество природни бедствия. Много хора се простиха с животите и поминъка си, а това е едва началото“, споделя още шведската екоактивистка.

„Когато става въпрос за предприемането на действия, ние сме все още във фазата на отрицанието. Пропастта между онова, което трябва да направим, и онова, което в действителност правим, става все по-голяма с всяка изминала секунда“, заявява Тунберг.

Тунберг и нейните съмишленици смятат, че в борбата с климатичните промени трябва да се включат по-напредналите и богати нации, като от своя страна намалят замърсяването.

„Въпреки всичко е факт, че повечето хора отказват да приемат действителността. Само мисълта, че сме в криза, изходът от която не може да бъде осигурен чрез финансови инвестиции, изглежда предизвиква колективно психическо късо съединение. Комбинацията от невежество, отричане и нехайство е ядрото на проблема“, твърди  Грета.

Има и още...


Невероятни суми влагат правителствата, за да се справят с пандемията от COVID-19. Тези средства хората, които се борят с климатичните промени, виждат като невероятна възможност веднъж завинаги да бъде разрешен проблемът с глобалното затопляне. Икономисти, учени и здравни експерти се присъединяват към мнението, че ползите от това решение биха взели превес над разходите.

Въпреки това към момента Г-20  (групата от 19-те страни с най-силно развити икономики в света плюс ЕС) отделя повече средства в подкрепа на изкопаемите горива, отколкото на производството на въглеродно-неутралните. Планът на Германия за възстановяване след кризата предвижда 40 млрд. евро за действия в областта на климата и опазването на околната среда (електрически превозни средства, обществен транспорт и енергийна ефективност), но в други страни се прави много по-малко.

Учените изчисляват, че глобалните въглеродни емисии трябва да бъдат намалени наполовина до края на десетилетието. „Спадът на вредните емисии по време на карантината, предизвикана от коронавирус епидемията, ще има незначителен ефект върху климатичната криза, като се вземе под внимание устойчивият ръст на замърсяването в последните години“, твърдят изследователите.

„Ние разбираме, че ситуацията в момента е сложна и може би искаме прекалено много. Исканията ни може да изглеждат нереалистични“, споделят стачкуващите ученици. „Много по-нереалистично е обаче да вярваме, че нашето общество ще успее да преживее глобалното затопляне, с което се борим. Налагат се фундаментални промени, независимо дали те ще се осъществят по един, или друг начин. Въпросът е: дали ние ще създадем условията за тези промени, или природата сама ще го направи?“, казват още те.

Автор: Десислава Колева

 

Защо бъдещето на Европа трябва да бъде зелено?