Oраторството по площадите на България по време на протестите се доказва като наистина креативно, умно, пъстро и предизвикателно. Тревожни послания, които ни карат да избухнем в смях. Понякога до сълзи! Гражданите са не само на улицата, но и на е-улицата (социалните медии), като директните политически послания се съчетават с виртуалната ободряваща реторика на силата на протестите. Това е реторика на знаещи, можещи и креативни хора. И дори някои от тях да нямат ясни политически послания, имат граждански. Те ангажират, разсмиват, провокират.
Протестите в момента (които вероятно ще останат в историята като "тези от 2020 г."), доказват това, което вече ни е познато от площадите през 2013 г., когато гражданското недоволство беше синтезирано в играта на думи #ДАНСwithme. Че творчеството на протестиращите е свързано с красноречие – не само вербално, но и визуално, теза застъпена от много изследователи на протестите.
Вече няма само "Смърт!", "Оставка" и "Боклуци", както и традиционни послания като "Искам да живея в България" и "Да върнем правосъдието на държавата", а присъстват все по-активно карикатурата, шаржът, иронията, играта на думи и образи, римите, перифразите на необмислени изказвания на политици.
Революцията по площадите се осъществява именно чрез оригиналността – чрез посланията на отровни "емблематични брандове" като Marshboiko и Gesheff, които предупреждават, че "Прокуратурата вреди сериозно на вас и другите около вас" и "Властта му убива". Снимката с двете млади момчета, които носят вдигнати "отровите" на властта, обиколи социалните медии.
Защото посланията на площадите имат много по-продължителен живот след жълтите павета именно там – в Инстаграм, Туитър и Фейсбук, където асинхронната комуникация се превръща в синхронизирана.
По аналогия на посланието на протестите в САЩ, които придобиха невероятни размери след убийството на Джордж Флойд, се появи и едно адаптирано местно послание –Bulgarian Lives Matter, което прави заявка за важността на всеки един гражданин в родината ни. И то е на фона на трикольора, позорно свален в Росенец, но гордо вдигнат по площадите.
В социалните медии всеки може да бъде "автор", да изрази гражданска позиция, да избере дали да се ангажира с кауза, с мнение, с послание. Все повече протестиращи избягват да възприемат себе си само като читатели и слушатели, а предпочитат да са създатели – те разказват чрез думи и снимки, анализират, подписват петиции, пишат и разпространяват отворени писма. И съвсем логично това ново поведение във виртуалното пространство води до една променена гражданска политическа реторика, свързана с метапослания, препратки и надграждане на идеи и позиции. Тя е реторика на интелигентните, на младите, на активните. Единственият ѝ недостатък – може би липсата на достатъчна политическа памет.
И още ...
Синдромът на споделянето в социалните мрежи, създаването на допълнителна гражданска отговорност и ангажираност и дори групирането покрай колективни идеи показват, че именно начинът на аргументиране в социалните мрежи е най-силният глас на социално недоволство.
В момента, в който доверието към политиците отдавна вече е загубено, всеки гражданин излиза на улицата, всеки е-гражданин влиза във виртуална дискусия, за да се пребори за една различна визия за живот в България.
Ангажираната гражданственост е тази, която използва интернет и социалните мрежи като една “дигитална диаспора". "Солидарността вече не е с държавата, а с гражданите срещу безотговорната и корумпирана държава. […] Тази нова дигитална диаспора диша в ритъма на контестацията, ангaжираността, на увеличената гражданственост – не само културна принадлежност, а преди всичко и най-вече активност и мобилизация”, казва още през 2013 г. проф. Анна Кръстева. Колко тъжно, че думите ѝ са все още актуални и днес.
Глобалното дигитално публично пространство е платформата за дигиталната гражданственост, за реализацията на граждански и политически проекти, на онлайн революции, категорична е и проф. Мавродиева, която от години изследва реториката по площадите.
Големият активистки потенциал на участниците в социалните мрежи достига апогея си именно по време на бунтове и революции. А в екстремни ситуации те поемат множество функции: заместват "обективната журналистика", информират, координират, мобилизират. Хората с позиция се борят срещу цензурата, като си подсигуряват свободна трибуна (е-трибуна), за да атакуват нечестни политики и да се борят за правата си. Защото вярват, че гласовете ще бъдат чути, ако са по-ярки и ако са повече.
Ден трети, посланията от площада
