Общество

Ехото на военните престъпления в покрайнините на Киев - разкази на очевидци

Кореспондентът на Euronews Валери Гауриа пътува до покрайнините на украинската столица, където руски войници са извършили военни престъпления срещу невъоръжени цивилни.

Ехото на военните престъпления в покрайнините на Киев - разкази на очевидци

Погребение в Буча. Снимка: Wolfgang Schwan/Anadolu Agency via Getty Images

Над 11 000 случая на военни престъпления, за които се твърди, че са извършени от руски войници срещу украински цивилни, са регистрирани досега от Главната прокуратура в Украйна. Срещу руски войници вече са образувани няколко съдебни дела, а в понеделник 21-годишен командир на танк стана първият осъден на доживотен затвор за убийство на невъоръжен цивилен. Докато войната бушува, списъкът на жертвите расте всеки ден.

Кореспондентът на Euronews Валери Гауриа пътува до покрайнините на украинската столица, откъдето идват голяма част от съобщенията за военни престъпления срещу невъоръжени цивилни, въпреки че руското правителство отрича каквото и да е участие в убийствата.

"След като станах свидетел от първа ръка на избухването на руската война в Украйна, няколко седмици по-късно се върнах в района на Киев, за да намеря много различна атмосфера. Животът в столицата бавно се възобновява след изтеглянето на руската армия", пише журналистът

Той е предварително подготвен, че гледката на хора, които отново вървят по улиците и ярките лехи от лалета, които вече са цъфнали на площад "Майдан Незалежности", ще застанат в ярък контраст с мрачните сцени, които го очакват в покрайнините на града.

"Вижте колко красив беше!"

Това, което преди са били тихи предградия и села извън Киев, сега са се превърнали в планини от руини, зад които лежат отворените рани на онези, принудени да живеят през седмиците на ужас.

Разхождайки го из квартала на Ирпин, украинецът Саша описва пред журналиста кошмара, който е изживял докато гледа екзекуциите на няколко негови съграждани.

"Видях скръбта на лицето му, когато ми показа точното място, където е видял как приятелката му Саня е простреляна в главата от руски войник."

"Докато продължавах пътуването през неописуемото, разказите на онези, които се осмеляваха да споделят историите си с мен, ставаха още по-ужасяващи", пише Валери Гуариа.

В Бородянка става свидетел на една от многото ексхумации на цивилни тела, които са били временно заровени в дворове и градини по време на окупацията.

"Вижте колко красив беше! - извика Надия, показвайки ми снимка на 34-годишния си син Константин, чието тяло сега лежеше в краката ни, неузнаваемо. Сълзите на Надия потекоха при непоносимата гледка на лицето на сина й, а устата му зяпна в гримаса на болка."

Следващата спирка на екипа на Euronews е в село Андриевка, което беше под руски контрол в продължение на цял месец. Главната улица е осеяна с остатъци от руско оръжие, части от бомби и гилзи, някои все още неизбухнали. Там Гуариа среща Никола, тих фермер, скърбящ за сина си, застрелян на улицата.

"Те казаха, че е предавал информация през телефона си за позицията на руската танкова колона", казва той.

"Те са зверове! Не са армия! Армия не напада деца и баби, а те го правят!" 

Ядосан, той продължава, описвайки самите руски войници: "Бяха деца, на 18 години. Някои от тях плачеха, казвайки, че не искат да идват тук, че са принудени и че са им казали, че е само за два дни, за обучение!"

"Изнасилиха я и й прерязаха гърлото"

Историите за зверства продължават. В Макарив екипът присъства на още една ексхумация - останките на семейство, което е изгорено до смърт в колата си, докато се опитвало да избяга от града през така наречения "зелен коридор". Един мъж от извършващите ексхумацията отвежда журналиста настрана, за да го срещне с жена, която е била изнасилена от руски войник.

 

Продължава на следващата страница...


"Намерихме я на работа в местната болница. Жената, която избра да остане анонимна, искаше да ни разкаже историята си, за да разбере целият свят. Гласът й трепереше, докато описваше престъплението. Плачеше, когато си спомняше агонията на съпруга си, застрелян, докато се опитва да я спаси", пише Гуариа.

Въпреки всичко, жената е освободена от своя руски мъчител от група руски разузнавателни сили, минаващи покрай къщата й. Шепнешком, жената продължава разказа си:

"След като ме пуснаха, разбрах, че тези, които ми причиниха всичко, са хванали друга жена. Изнасилиха я и й прерязаха гърлото. Ако не бяха руските разузнавачи, също нямаше да съм жива."

Смелостта на жертвите

Травмата и страхът са толкова големи, че малко жертви на изнасилване са готови да свидетелстват, твърди Лариса, адвокатка, помагаща правно на няколко украинки, изнасилени от руски войници. Сред нейните клиенти са майка и дъщеря, изнасилвани от няколко войници в продължение на няколко дни. 

Ръцете им са счупени от агресорите, за да бъде невъзможно да се защитят или да избягат. Техният случай е един от многото, които показват, че изнасилването е използвано системно като оръжие за война, казва Лариса.

"Не мога да мълча", казва Олга, която признава, че войната ще я преследва завинаги. Сега тя живее сама със скръбта си в къща в Буча. Мястото, където след оттеглянето на Русия бяха открити най-скандалните зверства до момента.

С бавен и спокоен глас Олга си спомни как съпругът й, видян за последно да излиза от център за разпределение на храна по време на окупацията, е намерен десет дни по-късно в моргата със счупен череп и счупени кости. Разкривайки спомените си, Олга описва рева от изстрели и експлозии, шествието на руски танкове и чистия ужас от всичко това. 

"Убиваха, измъчваха, вършеха такива ужасни неща! Казаха, че са дошли да ни освободят, но от кого и от какво? Освободиха ни от самия живот. Всеки ден чакам мъжът ми да се върне от работа. Но той никога няма да се върне."

"Бледосините очи на Олга се взираха празно в пространство, докато думите й замряха в разгара на нашето собствено мълчание", пише журналистът от Euronews. Той разказва и за 20-годишната Тетяна, друга жителка на Буча, която отказва да мълчи за случилото се с майка й - простреляна между очите от руски снайперист пред самата Тетяна и баща й.

Тетяна намира сили и да ги отведе до местопрестъплението. Описва изстрела, падането на майка си и кръвта, разплискана по целия асфалт.

"Искам светът да знае какво се е случило. Може би един ден ще разберем кой го е направил. И така ще има справедливост", казва младата жена. 

След тези сърцераздирателни срещи Валери Гуариа се връща обратно във Франция, за да монтира документалния си филм, мислейки за Тетяна, Олга, Саша, Дария, Микало и безброй многото други украинци, преминали през неописуеми изпитания. "Мога само да се надявам, че предаването на техните думи ще бъде малък принос към тяхното търсене на истина и справедливост", пише журналистът за финал. 

 

Алла от Одеса: "Лъжа е, че са ни тормозили за руския език"