Първият брой на списание Ms. е публикуван точно през месец юли преди 50 години. Корицата включва бременната Кали, индуска богиня на смъртта и промяната. Всяка от осемте ръце на богинята държи предмет, който подчертава ролята на средностатистическата жена, която е домакина с тиган в ръка и метла и нископлатен работник, пишещ на машина или работеща на стан. Какво се промени половин век по-късно?
За да отпразнуват годишнината, няколко жени пионери дискутираха на кръгла маса организирана от New York Times темата за феминизма. Сред тях бяха феминистката активистка и писателка Глория Стайнъм, другата съоснователка на списанието - Лети Котин Погребин и писателката Алис Уокър, Джейн О'Райли и Джанет Деварт Бел.
Днес първото феминистко национално списание има печатна аудитория от повече от 160 000 и милиони читатели онлайн: „Ms. е повече от списание. Това е движение“, категорични са участничките в дискусията.
„От една страна се чувствам горда, а от друга адски бясна, защото 50 години след началото на издаването на списанието ние се занимаваме със същите проблеми (бел. ред. дискусията за абортите)“, казва Стайнъм.
В САЩ женското модно списание McCall’s обяви 1972-ра за година на жената. Групи за повишаване на самосъзнанието накараха жените да се замислят за дискриминацията и сексизма. Сексуалната политика на Кейт Милет стана бестселър, както и „Диалектиката на секса“ на Шуламит Файърстоун и „Женският евнух“ на Жармейн Гриър. „Ние се издигаме с ярост, по-стара и потенциално по-голяма от всяка сила в историята. Този път ще бъдем свободни или никой няма да оцелее.““, предупреди Робин Морган, сътрудник на Ms.
Откъде идва името на проблематичното списание?
Ms идва от секретарски наръчник от 30-те години на миналия век, препоръчван като номенклатура, ако семейното положение на жената е неизвестно.
Първият брой на Ms е 250 копия, които се разпродават за 8 дни. В него О’Райли е написала статия - „Моментът на истината на домакинята“. В нея се говори за това как жената готви, чисти, ходи на работа, а съпругът й не успява да си мръдне пръста през това време. „Жените все още четат този материал и ми пишат, като ми благодарят след 50 години“, каза тя пред NYT. „Не е толкова бърза революция, колкото се надявах", признава О’Райли.
В първия брой на списанието се засяга не само темата за абортите, но и теми като домашно насилие над жени, генитално осакатяване на жени и трафик на хора за сексуална употреба. След излизането на първия брой 20 000 писма се изсипват в редакцията на списанието. Бел споделя: „чувствах, че чрез Ms правя жените по-сходни, отколкото различни.“
През годините списание Ms е критикувано, че е твърде елитарно, твърде йерархично, твърде скучно и твърде радикално. Доказателство за обратното е фактът, че тиражът му нарасна до 550 000 в пика си през 70-те години, макар често да изпитва финансови проблеми.
Какво се случва 50 години след излизането на първия брой на Ms?
В САЩ решението на Върховния съд относно абортите и последиците от него отново подпалиха женското протестно движение. Тук някои могат да кажат, че голяма част от движението е станало професионализирано и платено.
След 50 години Ms на пазара, днес наблюдаваме един крехък прогрес. Причината за няма по-бързо развитие, например във Великобритания е, че колективният гняв и радикализъм, които са импулсът на всяка революция, угасват твърде лесно на фона на изтощителната и разделяща борба за финансиране, договори и оцеляване.
